Ако не настъпи рязка промяна в съгласуваните мерки за защита на климата, глобалното затопляне няма да може да бъде спряно - се казва в доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/. Без взимането на всеобхватни политически решения заплахата от глобални екологически щети е съвсем реална.

При това не само климатът е тема на дръзките, но трудно доказуеми прогнози на организацията - тя разглежда и проблема с водните ресурси, разнообразието на животинските и растителните видове, последствията за здравето от промените в климата.

Когато въздухът започне да носи смърт

Авторите на доклада твърдят, че ако сегашната тенденция се запази, от 2050 нататък по около 3,6 милиона души годишно ще умират от финия прах във въздуха. Или два пъти повече, отколкото сега. Замърсяването на въздуха в градовете, където през 2050 се очаква да живеят две трети от 9-милиардното население на света, щяло да е причина за най-голямата част от смъртните случаи, свързани с екологичните промени.

Само че подобни твърдения не издържат. Защото преки смъртни случаи, причинени от фините прашинки във въздуха, няма - няма и днес, през 2012. Както показват медицинските изследвания, замърсяването на въздуха предизвиква възпалителни реакции в дробовете. Но да се говори за удвояване на броя на умрелите в резултат на вдишването на фин прах е несериозно от научна гледна точка.

Заплахите са факт, но чак апокалипсис...

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие прогнозира и усилване на парниковия ефект, така че към края на века температурата щяла да се увеличи с между 3 и 6 градуса. Освен зачестяване на засушаванията, наводненията и ураганите, това щяло да доведе и до намаляване на видовете: до 2050 щял да изчезне всеки десети вид. Тук отново трябва да се напомни, че пряка връзка между глобалното затопляне, природните катастрофи и измирането на видовете не съществува - не и в такава драматична форма, макар авторите на доклада да са прави в общата тенденция.

Изследването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие представлява предупреждение за редица реални заплахи, които не са за подценяване. Само че възприетият тревожен тон не допринася за изясняване на картината.

АГ, ДЦ, ДПА, С. Гяуров, Редактор: Б. Михайлова