Как стояха нещата преди падането на Берлинската стена? Унгарците се водеха за най-особения сателит на СССР. От средата на 1950-те години те мислеха различно, понякога дори противоположно на това, което постановляваше съветската програма. Унгария бе страната, в която един министър лично взе клещите, за да разреже бодливата тел, разделяла света на две части. И то преди някой изобщо да си помисли, че Берлинската стена, символът на разделението, може скоро да падне. Това обаче бе преди повече от две десетилетия.

Винаги готови за лоши изненади

Как стоят нещата днес? Не са малко онези, които тъгуват по времената на комунизма, критикуват всичко в настоящето и са разочаровани от политическите решения, които не създават нищо друго освен хаос. Към това трябва да прибавим и факта, че един твърде солиден процент гласува за десните екстремисти, които с близо 17% влизат в следващия парламент. И тук трябва да отбележим, че нито един политик, независимо дали от редиците на печелившите или от тези на губещите, не направи дори малък коментар по случая.

Да се правим, че не виждаме, да отвръщаме глава - това са традициите в Унгария. Лошите изненади са сякаш част от националната история. Например фактът, че именно Унгария, а не страни като България и Румъния например, бе първата държава в ЕС, която обяви, че се намира пред държавен банкрут. Това признание изненада мнозина, защото, все пак, Будапеща не е съвсем на Балканите, тя си е почти в Западна Европа, част от славната Австро-унгарска империя. Да, ама не.

Десните екстремисти - единствените печеливши

Защото Унгария беше и си остава политически непозната и трудно предвидима фигура в ЕС. Страната е раздирана от изпълнени с омраза сблъсъци между големите партии, които дори във времена на криза не съумяха да работят заедно за подобряване на положението. Единствените печеливши от цялата ситуация са десните екстремисти. Това е излагация не само за досегашното социалистическо правителство, но и за останалите големи играчи на политическата сцена.

Изборните резултати обаче обещават най-малкото стабилност, защото консервативната партия постигна абсолютно мнозинство. Да се надяваме, че вероятният бъдещ премиер на страната Виктор Орбан ще използва шанса за налагане на нова политическа култура, която няма да прати в ръцете на десните екстремисти още повече гласоподаватели. Най-късно след четири години ще знаем какъв е резултатът.

Автор: А. Майер-Файст, Е. Видински / Редактор: Й. Йорданова