Сушата и наводненията също могат да повлияят отрицателно на здравето на много хора.

Данните потвърждават ужасяващите отражения, които въглеродният двуокис и другите вредни газове дават върху атмосферата, респективно - върху климата: откакто се водят температурни измервания, най-горещите години са в периода между 1995-та и 2006-та. През поселедното десетилетие се е увеличил и броят на засушаванията в световен мащаб, както и на екстремалните климатични явления като урагани и тайфуни.

Изключителните горещини в Европа са коствали живота на до 70 хиляди души до 2003-та година

гласят преценките на Световната здравна организация. При това става дума за пълзящи катастрофи - подчертава Дейвид Хейман, заместник-директор на отдела за здрев, сигурност и околна среда в Световната здравна организация:

"Вече имаме известни наблюдения върху това как измененията в климата се отразяват на околната среда. Едно от последствията са епидемиите, но и проблеми като замърсяването на въздуха, на питейната вода, както и на някои от основните храни влияят на здравната система. Няма никакво съмнение, че промените в климата ще доведат и до ужасяващи последствия за общественото здраве."

Тропическите заболявания като маларията още днес вече се разпространяват и на север, към по-високите райони. И жълтата треска се среща вече все по-често през горещите лета в Европа. Но - както отбелязва Дейвид Хейман, не индустриалните страни са тези, които ще понесат най-големите последствия.

"Развиващите се страни, и най-вече най-бедните развиващи се страни - ще усетят в най-голяма степен в здравословен план

последствията от измененията на климата

От една страна тъй като те и без това са най-много засегнати от заболяванията, пренасяни от комарите и другите насекоми. От друга - тъй като именно в тези държави системите на хигиена и здравеопазване са в най-тежко състояние. При това и в тези страни най-засегнати ще бъдат тези, които са най-слаби в социален план - предимно децата и жените."

Затова и Световната здравна организация пледира за генерална реформа в системата на здравеопазване в развиващите се страни. само при положение, че бъде въведено обществено здравеопазване, ще може да се реагира адекватно на новите заплахи, произтичащи от промените в климата. За целта е необходим на първо място добре обучен персонал, което в развиващите се страни е особено трудно, посочва Дейвид Хейман:

"Има два същностни проблема. Единият е, че в развиващите се страни е много трудно да се намери медицински персонал за селските райони, всички предпочитат да работят в градовете. А най-бедните хора са именно в селските райони. Към това трябва да се добави, че мнозина обучени кадри заминават на работа в чужбина. Това са двата проблема, които ще влошат още повече ситуацията през следващите десетилетия. Системите на здравеопазване ще предлагат все по-лошо обслужване, просветата ще е невъзможна поради липсата на персонал, а в критични периоди ще се окаже невъзможно да се обезпечи населението."

Всъщност и до днес мнозина не са достатъчно убедени, че между климата и заболяванията има връзка, респективно връзка между измененията в климата и здравето. Но без глобално сътрудничество заболявания като холерата, тифът и маларията ще се разпространят още повече. И тъй като епидемиите не се спират на границата на съответните държави,

от интерес и за богатите страни е реформирането и подобряването на системата на здравеопазване в световен мащаб

подчертава Хейман:

"Имаме убедителни доказателства за това, че измененията на климата ще дадат много сериозно отражение въру здравето на хората в световен мащаб. И наша задача сега е да разясним това и на политиците в отделните държави. През тази година ще бъде обсъдена и резолюция, посветена на здравето и климата, съдържаща максимално точна преценка за възможните последствия и най-адекватния начин на реакция

Принципно става дума за необходимостта от подобрение в системата на здравеопазване и нейното укрепване."