Една таблетка аспирин съдържа 500 милиграма ацетилсалицилова киселина. В един литър питейна вода от нея остава едва половин нанограм. Следователно - човек би трябвало да изпие 500 милиона литра вода, за да приеме концентрацията на една единствена аспиринова таблетка.

"Концентрацията на остатъци от медикаменти в питейната вода е изключително ниска. Колкото по-ниска е тя, толкова по-малки са въздействията им над хората и околната среда. Рискът е минимален, макар и не нулев. Само че подобно нещо не може просто да се твърди, то трябва да се докаже научно, а тъкмо това е трудно" - казва Ив Леви, професор по обществено здравеопазване в Париж.

Опасни съединения

В питейната вода се съдържат не само остатъци от медикаменти, но и от козметични средства, пестициди, метали и индустриални химикали: "В питейната вода се съдържа коктейл от различни елементи. Затова не е достатъчно да се познава въздействието на отделните химикали. Трябва да разберем как целият коктейл се отразява на органичните функции" - добавя Ив Леви, който провежда обстойни лабораторни експерименти с опитни животни и клетъчни култури.

Според експертите има една група от химикали, която е особено опасна: става дума за така наречените ендокринни дизруптори - вещества, които могат да нарушат хормоналното равновесие на животните, а вероятно и на хората. Към тях спадат например изкуственият хормон на противозачатъчните хапчета, но и индустриалният химикал Бисфенол А, който се съдържа например в пластмасовите бутилки. И двете вещества не се филтрират или само отчасти се неутрализират от пречиствателните инсталации.

Проф. Леви казва: "Преди години открихме в замърсени реки видове риба, които не можеха да се възпроизвеждат. Същото наблюдавахме у някои водни птици и алигатори. Ендокринните дизруптори могат да увреждат мозъка на вътреутробни животни, освен това стимулират определени видове рак. Това сочат опитите с лабораторни животни."

"Не" на пластмасовите бутилки

За да се справим с различните вредни съставки на водата, е най-добре те изобщо да не попадат в заобикалящата ни среда - казва Ив Леви и пояснява: "Първо: трябва да намалим вредните субстанции в заобикалящата ни среда. Например, да не използваме повече пластмасови бутилки, а стъклени. По този начин ще се справим с наличието на Бисфенол А. И второ: трябва да усъвършенстваме технически пречиствателните инсталации."

Повечето от тях не са създадени така, че да отделят микролементи. Те филтрират съединения, които отделяме с фекалиите и урината, или пък фосфорни и азотни вещества. Затова пък остатъците от медикаменти, пестициди и индустриални химикали без проблем оцеляват и се съчетават в нови химически комбинации.

Швейцарците, например, имат намерение да модернизират своите пречиствателни инсталации, съоръжавайки ги допълнително с ултравиолетови лампи, които произвеждат озон, или с активен въглен. Тези техники не са нови. Озон се използва от 20 години насам в плувните басейни, а активният въглен е употребяван още преди Втората световна война за пречистване на отпадни води.