Дали все пак е възможно Корсика да получи регионална автономия в рамките на Франция? В последните седмици островът отново се превърна в арена на бунтове, предизвикани от трайно политическо недоволство.
Реклама
В средата на седмицата министърът на вътрешните работи на Франция Жералд Дарманен беше принуден да посети Корсика в опит да успокои разгорещената ситуация на френския средиземноморски остров. Броженията започнаха, след като на втори март бе извършен атентат срещу бившия водач на националистите Иван Колона. Той излежаваше доживотна присъда за убийството на губернатора Клод Ериняк, а сега е в кома.
Под различно владичество, но все някак в "задния двор"
Наричат Корсика "Остров на красотата" заради прекрасните плажове и природата, но това е само гледната точка на туристическата индустрия. Историята на Корсика е трайно белязана от духа на сепаратизма, бедността и равнодушието на сменящите се владетели през вековете.
През 18-и век жителите на Корсика водят продължителни ожесточени битки срещу френската армия, след като през 1769-а година островът е продаден от банкрутиралия италиански град-държава Генуа на Франция. След кратък епизод на британско владичество, Корсика официално е част от Франция от 1811-а година насам. Най-известният син на острова е Наполеон Бонапарт, който въвежда стриктния централизъм в управлението на френската държава.
Ролята на мафията
През 20-и век Корсика успява да се прослави в международен мащаб най-вече благодарение на местната мафия. Най-бедният регион на Франция, в който една пета от хората живеят под границата на бедността, от десетилетия е люлка на организираната престъпност.
Влиянието на мафията дълго бе подценявано. Докато през 2010-а година арестът на членове на клана Барези-Кампанела не доказа ясно наличието на организирани престъпни структури, свързани с икономиката и обществото. В Корсика отдавна се регистрира най-високият брой убийства в цяла Франция - там от насилствена смърт загиват три пъти повече хора, отколкото в целия регион в и около Париж. Сред убитите през последните години са и четирима кметове.
Години на въоръжена съпротива
През 1970-те години едно националистическо движение, както и различни сепаратистки групировки си поставят за цел да се борят срещу централното правителство в Париж. Оттогава насам постоянно възникват огнища на напрежение. Убийството на губернатора Клод Ериняк е "лебедовата песен" на войнственото тайно националистическо движение в Корсика, казва познавачката на региона Елен Константи. Оттам нататък през последните 20 години позициите на въоръжените сепаратисти отслабват, включително поради вътрешни ежби.
Най-новите размирици на Корсика са израз на трайна политическа фрустрация. Макар че от последните избори насам политиката на острова се доминира от националистически насочени партии, това с нищо не подобри инфраструктурата, нито намали високата младежка безработица.
Щедри предизборни обещания
В центристки управлявана Франция регионална автономия не е предвидена. Сега обаче вътрешният министър Жералд Дарманен спомена тъкмо думата "автономия" пред един местен вестник, с което отприщи нов дебат. Няколко кандидат-президенти били привърженици на идеята за институционални промени, каза вътрешният министър. И още: "Ние сме готови да стигнем и до автономия". Като под "ние" той има предвид правителството на Еманюел Макрон, който се надява да запази поста си на изборите през април.
Корсика и сега се радва на значително по-голяма независимост от редица други региони на Франция - например в сферата на образованието, здравеопазването и транспорта. Но част от войнствените националисти на острова искат пълно откъсване от Франция, докато някои по-умерени настояват поне за независимо разследване на атентата срещу Иван Колона и за повече регионална независимост.
Вътрешният министър обещава, че подобни разговори биха могли да бъдат водени през втория мандат на президента Макрон. Неговото правителство се надява на Корсика да настъпи поне временно затишие в конфликтите, а проблемът с независимостта да бъде отложен за времето след изборите.
Геният Наполеон: пълководец, реформатор, император
Гениален пълководец, прогресивен реформатор и император на Франция: Наполеон Бонапарт завладява половин Европа и умира в изгнание на остров Света Елена точно преди 200 години - на 5 май 1821 година.
Снимка: picture-alliance/akg-images
Кариера в армията
Наполеон се ражда в обедняло аристократично семейство на 15 август 1769 година в Аячо на остров Корсика. Благодарение на получената кралска стипендия постъпва във военното училище в Бриен льо Шато. Първоначално е обект на подигравки заради корсиканския си акцент, но военните му способности не остават незабелязани и отошението към него бързо се променя.
Снимка: La Villette
Млад и неустрашим генерал
Наполеон дължи стремителната си кариера на Великата френска революция от 1789 година. Когато през 1793 година успешно повежда артилерията на революционните части срещу верните на краля роялисти, е произведен в чин генерал. Имал е славата на военен гений. Не се е боял от смъртта, тъй като се е смятал за богоизбран и безсмъртен. Той неизменно е водел армията си по време на битките.
Снимка: picture-alliance/HIP/The Print Collector/Art Media
Отличителен белег - островърхата шапка
Емблемата на Наполеон е неговата островърха шапка, която той - за разлика от съвременниците си - носи напречно. Всяка година той си поръчвал много такива шапки, като всяка една струвала по 40 франка. В изблици на гняв се е случвало и да стъпква шапките. 19 от тях са се запазили до наши дни и се продават на космически цени по търговете.
Снимка: picture-alliance/aka-images
Голямата любов на Наполеон
Жозефин дьо Боарне е шест години по-голяма от Наполеон и разведена. Но той се влюбва в нея безумно. Бившата съпруга на граф Александър за малко да го последва на ешафода, но свалянето на Робеспиер, който възнамерявал да гилотинира безброй благородници, я спасява. Нейните предишни контакти във висшето общество се оказват ценен капитал за Наполеон.
Снимка: akg-images/picture alliance
Триумфът в Египет
През 1798, две години след сватбата, Наполеон се отправя по заповед на революционното правителство на експедиция до Египет. Походът към Нил е истински триумф: той успява да откъсне страната от Османската империя. Следват го учени и творци, които изследват историята на фараоните и предизвикват сензация в Европа.
Снимка: VISIOARS/akg-images/picture-alliance
Първи консул
За френския народ Наполеон е силният човек, от когото се очакво да спаси Франция от тежкото икономическо положение. През 1799 година той взима властта с преврат и обявява революцията за приключена. Наполеон е избран за първи консул и осъществява реформи в правосъдието, в армията и в образованието. През 1804-та обнародва първия Граждански кодекс на Франция.
Снимка: imago images
Коронацията
На Наполеон не му е достатъчно да е само първи консул, през 1804-та става император. В катедралата Нотр Дам той дори смъква тиарата от главата на Папата, за да я сложи на собствената си глава. Неговите идоли са Александър Велики и Цезар - той иска да владее целия свят.
Наполеоновите военни походи пълнят френската хазна. До 1815 той воюва срещу австрийците, прусаците, руснаците, британците и техните съюзници. Наполеон прекроява цяла Европа. 900-годишната Римска империя колабира, градове като Рим или Кьолн стават френски. Тази карикатура от онова време е наречена "Корсиканецът и неговите копои".
Снимка: Thomas Rowlandson/Heritage Art/Heritage Images/picture alliance
Семейното щастие не е пълно
Наполеон страдал, че Жозефин така и не го дарява с престолонаследник. Тя смятала, че той е виновен, защото имала две деца от първия си брак. Но пък и Наполеон имал две деца от две свои любовници, затова не бил склонен да приеме, че вината е негова. През 1810 той се развежда и взима за съпруга дъщерята на австрийския император Мари-Луиз. Тя ражда единствения му законен син - Наполеон Втори.
Снимка: akg-images/VISIOARS/picture-alliance
Унищожително поражение
През 1812 година Наполеон навлиза в Русия, което бележи началото на неговия залез. Войските му стигат Москва, след което обаче суровата руска зима съсипва френската армия - малцина войници успяват да се завърнат. Руският цар се съюзява с Прусия и с Австрия. Двата лагера се сблъскват в "Битката на народите" в Лайпциг през 1813 година. Наполеон е принуден да признае поражението си.
Снимка: Fine Art Images/Heritage Images/picture alliance
Осиротелият трон
През март 1814 Париж е завладян от антинаполеоновия алианс. Императорът трябва да абдикира и е изпратен на заточение на остров Елба. Там живее в дворец и разполага с богата издръжка. Но иска да се върне във Франция и през 1815 подготвя открито завръщането си. Успява да събере войски и да вземе властта отново. Но това негово управление трае само сто дни.
Снимка: La Villette
Ватерло
След поражението на Наполеон страните-победителки свикват Виенския конгрес, за да установят нов ред в Европа и да гарантират баланс на силите. Но французинът изведнъж се появява отново и изпраща 800 000 войници срещу тях. Той печели първата битка, но във Ватерло е победен окончателно от английския генерал Уелингтън.
Снимка: Olivier Hoslet/dpa/picture alliance
Изгнание на остров Света Елена
След това Наполеон е вече окончателно лишен от възможността да прави нови изненадващи ходове - британците го изпращат в изгнание на остров Света Елена в Атлантическия океан. Наполеон умира там на 5 май 1821 година, вероятно от рак на стомаха. Тъкмо е навършил 51 години.
Снимка: Sampers Erik/ABACA/picture alliance
В Пантеона на безсмъртните
През 1840 година тленните останки на Наполеон са поставени в 13-тонен саркофаг с позлатен купол в Дома на инвалидите в Париж. Той остава култова фигура и до днес не само за своите сънародници. Поетът Хайнрих Хайне, който го възприема като кумир, пише за него следното: "Наполен не е направен от същото дърво, от което се правят крале - той е от онзи мрамор, от който се ваят богове".