Удивлението ми от българската историческа гилдия премина още една граница.

Мислех, че няма какво повече да видя след погребението на предполагаемия цар Калоян с бронетранспортьор, национален трибагреник и президент. След печенето на яйца на Перперикон, обявяването ни за първите европейци и пренасянето на източната ни граница на Великата китайска стена. И ето сега – бунтът на народа в Батак срещу науката, подкрепен от медийните историци. Познавам толкова смислени учени и се чудя: защо мълчат?

Лично аз не зная нищо повече от вас за това дали е имало или е нямало Баташко клане, темата е отвъд моята компетентност. Това, което обаче зная, е, че когато на един научен колоквиум се отговаря с решения на общински съвет, забрани и дори - заплахи, трябва всички да реагираме. Българската история се превръща – за жалост трябва да кажа: отново – в един вид примитивна религия, където няма институции, а приятели и врагове, няма аргументи, а окайване на собственото страдание и омраза към враговете. В този процес елитите не само не просвещават народа си, а го насъскват срещу всички онези, които застрашават националния им монопол.

Съвсем пресен е паралелът с датските карикатури и операта на Моцарт, срещу които фанатизирани мюсюлмани трошаха, палеха и дори убиваха. Това ли ще е съвременна България – страна, в която заплашват със саморазправа един немски учен задето изказва определена историческа теза? Представете си, че утре избухне една бомба в Свободния Берлински университет. Какво точно ще докаже тя - че баташко клане е имало? Че то е холокост? Или че в България живее един пред-модерен етнос?

В науката има определени правила, господа – отидете на въпросната конференция, защитете тезите си, публикувайте ги в авторитетни списания. Именно така ще наложите своята позиция. Защото науката не е българска, истината на онова, което се е случило в Батак по определение е еднакво важно за австралийския и за българския учен. Тези, които си доказваме тук, между нас нямат научна стойност, най-много да увеличат тиража на медиите, които ги спрягат.

Ако пък съвсем сме се отказали от модерността, то трябва да се примирим, че с нас в бъдеще ще се занимава не историческата наука, а... етнографията.