Накратко - клановете влагат престъпно придобитите приходи във фирми и недвижими имоти, след което правят с тях бизнес и печалби на легалния пазар, информира германската обществено-правна телевизия ARD. При това не става дума за отделни членове на семейства, а за добре организирани и действащи в международен мащаб групи, които се опират на широките роднински връзки. Неслучайно за следователите това са "престъпни икономически фирми".

Петра Лайстер, главна прокурорка по проблемите на организираната престъпност в Берлин, споделя това мнение. От средата на 90-те години тя води разследвания срещу членове на все едни и същи големи фамилии. "Създава се един вид обща семейна собственост. Всеки помага на всекиго и участва във всичко. Всеки, който е член на семейството, има дял в печалбите, включително тези, които не участват пряко в престъплението", пояснява Лайстер. Тя описва модела, по който действа един от големите берлински кланове.

След сензационния обир на банка през 2014-а година прокурорката се опитва да изясни какво е станало с плячката от близо 10 милиона евро. На базата на направените разкрития прокуратурата конфискува през 2018-а 77 недвижими имота на семейството с обвиненията, че членовете на клана са "изпрали" заграбеното и са го вложили в тях. Засега обаче не е доказано, че парите за имотите действително са от обира - тепърва предстои съдилищата да се произнесат. А основанието за конфискацията е законова промяна, позволяваща на властите да изземат имоти, при които не е ясно откъде са дошли парите за закупуването им.

В хода на разследването постепенно се очертава следната схема: най-напред кланът изнася заграбеното от Германия в Ливан - в страната, от която някои членове на семейството са избягали в Берлин. С помощта на роднини в Ливан откраднатите пари се вкарват в легален бизнес. Част от тях се влагат в безобидни банкови сметки, от които впоследствие отново се превеждат в Германия. Там пък с тях се купуват недвижими имоти.

Точно така е, посочва икономистът Мунир Рашед от Американския университет в Бейрут, който години наред се е занимавал с борбата срещу прането на пари. Покрай широко разпространената корупция в Ливан няма надежден механизъм за контрол на произхода на парите. "Ако кажа в банката, че искам да преведа един милион долара в Германия, за да закупя там недвижими имоти, банката няма да ми попречи, защото знае, че разполагам с този милион. Системата не се интересува от произхода на парите." Затова той би трябвало да се провери в Германия.

Макар да е известно, че при парите, превеждани от Ливан, рисковете да са изпрани са високи, нито участващите в покупките на имоти нотариуси, нито банките изразяват някакво съмнение относно преводите, направени от тази страна. Никого не смущава и фактът, че в някои случаи превеждащият парите не е идентичен с купувача. Класически случай на пране на пари - като по учебник.

Заподозрените от въпросния клан в Берлин и Бейрут мълчат или отричат обвиненията. Главата на семейството в Берлин - Иса Р., също отрича. Той твърди, че не знае откъде идват средствата за имотите, закупени от други членове на семейството.

И до днес не е ясно, дали властите междувременно са успели да издирят всички недвижими имоти на клана. В Германия все още няма централен регистър на недвижимите имоти, поради което проучванията изискват много усилия и време. Председателят на Съюза на германските криминалисти Себастиан Фидлер изтъква, че именно липсата на подобен регистър е основна слабост, която клановете и други престъпни групи целенасочено използват. "Можем да сме сигурни, че структурите на организираната престъпност съвсем точно знаят къде и как прането на пари функционира изключително добре, т.е. остава незабелязано", казва Фидлер.