Сабах Абдулгафар е от Северен Ирак. Стигнал е до Германия по маршрута през Беларус. Тръгнал е към Европа с цялото си семейство и в момента всички са настанени във временния лагер за бежанци в град Айзенхютенщат на границата с Полша. Те са продали всичко, което имат, за да реализират мечтата си да стигнат до ЕС: "Първо летяхме за Турция. В Истанбул останахме три дни, след които ни се обади човек от една туристическа агенция, който ни закара до летището и ни качи на самолет за Беларус", разказва 49-годишният иракчанин.

За да разберат как функционира каналът, журналисти от ARD са посетили Северен Ирак, откъдето тръгват повечето мигранти, стигащи до ЕС през Беларус. В град Ербил се намира туристическата Top Travel, която за много иракчани е началната точка по пътя им към Европа. В момента се продават най-вече пътувания до Беларус, уверява служителят на агенцията Акам Йозет: "Всеки ден се обаждат по двайсетина души, които искат да пътуват до Беларус", казва той.

3-4 хиляди евро, за да достигнеш Европа

Като се има предвид, че почти всички желаещи тръгват със семействата си, седмично от агенцията организират между 500 и 700 пътувания. Директни полети до Беларус обаче вече няма, след като иракските власти ги спряха под натиска на ЕС. И сега пътят преминава  през Турция, казва Йозет. "Съществува и маршрут през Иран, но той се използва рядко. Повечето хора минават през Турция, където си вадят визи за Беларус", допълва той.

 Докато журналистите интервюират служителя на туристическото бюро, влиза клиент, който казва, че иска да стигне до Германия. "Чух, че пътят през Турция е добър и излиза по-евтино", казва той. Младият мъж трябва най-напред да си плати самолетния билет до Истанбул, който струва около хиляда евро. След това са разходите за хотел, за визи и за трафикантите в Беларус. Всичко това ще излезе между три и четири хиляди евро, предполага кандидат-мигрантът.

Бягство от мизерията, войната и насилието

За да се сдобият с тези средства, много иракчани продават цялата си собственост. Те знаят от социалните мрежи, че Беларус пуска хората да продължат пътя си към ЕС. И мнозина - основно млади иракчани - се възползват от този възможност, казва държавният министър Айдън Маруф Селим. Някои бягат от войната и насилието, но основната причина е икономическото положение, високата безработица. Затова толкова много млади иракчани търсят начин да избягат в чужбина, казва Селим.

Веднъж стигнали до Истанбул, мигрантите се свързват с посредници, които им уреждат визи за Беларус. Дипломати уверяват, че летището в Истанбул се е превърнало във важен център по пътя на мигрантите, преминаващи през Беларус на път за ЕС. Всеки ден има по четири директни полета от Истанбул за Минск.

"Тагесшау" от своя страна пише, че все повече мигранти минават по пътя си към Централна Европа през България. Те се крият в камиони, за да пресекат границата. През първите девет месеца на годината властите в България са регистрирали към 6500 бежанци - почти три пъти повече, отколкото за същия период на предишната година. А почти 17 000 души са били върнати от началото на годината в страните, от които са дошли в България - предимно Гърция и Турция.

Бежанците като средство

Маршрутът през Турция и Беларус е средство за политически натиск върху ЕС, категорични са в германското вътрешно министерство. То е създадено изкуствено от беларуския диктатор Александър Лукашенко, допълват те. Но и турският президент Ердоган се възползва от ситуацията. Той би могъл например да ограничи или да спре полетите от Турция до Беларус, твърди държавният секретар във вътрешното ведомство Щефан Майер. 

Но полетите продължават - вече няколко хиляди мигранти съвсем легално са стигнали от Истанбул до Минск. Някои от тях, които не са организирали по-нататъшното си пътуване, спят по спирките на метрото в беларуската столица както се вижда от снимки в социалните медии. Но всеки, който може да плати на трафикантите, продължава към Полша и Германия.

Беларуските полицаи помагат 

Иракчанинът Сабах Абдулгафар е успял по този маршрут да стигне до Германия - включително с помощта на беларуската полиция. "Един полицай дори взе на ръце малкия ми син и ни показа пътя към полската граница. Посъветваха ни да вървим бавно и да не си светим с джобни фенерчета, за да не ни хванат полските граничари", разказва той.

Други мигранти обаче остават блокирани седмици наред на границата - без достатъчно храна и медицинска помощ, изложени на дъжд и студ и превърнати в играчка на международната политика. А управниците на страните, през които минава новият път на миграцията към ЕС, очевидно изобщо не се интересуват от съдбата на тези нещастни хора.