Мандалкасар се извинява, че ни се представя само с първото си име. Страхува се, че ако разкрие самоличността си, това може да навреди на родителите ѝ, които са останали в Сирия. 30-годишната жена е успяла да избяга заедно с 15-годишния си брат, със съпруга си и четирите им деца. Семейството стигнало до Берлин по балканския маршрут.

Докато чака на опашката в Центъра за регистриране на бежанци в берлинския квартал Моабит, младата жена ни разказва за премеждията по време на бягството от Сирия. Но да останат там било още по-опасно, споделя Мандалкасар: "Нямаше секунда, в която да не изпитвахме смъртен страх".

Страхът от бомбите на Асад

Именно страхът от войната е основната причина за бягството на сирийците от родината им, сочи ново проучване, финансирано от сирийско-германската правозащитна организация "Adopt a revolution". Според съоснователя на организацията Елиас Перабо, две трети от анкетираните бежанци са посочили, че бягат от войната и насилието. Мечтата за благосъстояние играе по-скоро второстепенна роля, допълва Перабо и уточнява, че в допитването са участвали 900 сирийски бежанци, които са били интервюирани в бежански приюти в пет германски града.

"Кой е виновен за войната и насилието в родината Ви?" - на този въпрос анкетираните бежанци отговарят сравнително еднозначно: "70 процента от запитаните посочват, че са избягали от режима на Асад", казва Елиас Перабо. Той не крие, че е изненадан от този резултат. Защото, особено в Германия, е силно разпространено схващането, че сирийските бежанци бягат от зверствата на "Ислямска държава". Затова и централното послание на проучването е, че борбата срещу джихадистите от "Ислямска държава" не решава проблема в Сирия, казва Перабо и съветва политиците да обърнат сериозно внимание на този аспект.

Страхът от режима на Асад има едно конкретно име: тъй наречените бомби-варели, казва сирийският правозащитник и говорител на кампанията "Планета Сирия" Хаид Хаид. Тези бомби представляват съдове, натъпкани с взривни вещества и метални части. Сирийската армия ги хвърля от хеликоптерите си и опустошава с тях цели квартали. Самият Хаид е изживял този страх по време на последното си посещение в Сирия, където живеят родителите му: "През цялото време в главата ми се въртеше само една мисъл - какво ще стане, ако следващата бомба падне наблизо".

"Няма да се върна в Сирия"

Нищо чудно тогава, че две трети от анкетираните бежанци категорично не желаят да мислят за връщане в родината си, докато там бушува война. А половината от запитаните казват, че докато Асад е на власт, те в никакъв случай не биха се върнали в Сирия.

Но защо толкова много сирийци решиха да бягат чак на четвъртата година от началото на войната? "В началото на гражданската война хората вярваха, че скоро нещата ще се подредят. Но тази безумна война бушува вече четири години и хората просто започнаха да губят надежда", казва активистът Хаид Хаид.

Повечето анкетирани сирийци виждат едно-единствено решение: за да спрат бомбардировките на верните на Асад сили, над Сирия трябва да бъде създадена забранена за полети зона. Около 60 процента от анкетираните се обявяват и за по-решителна международна намеса, за прекратяване на всякакви оръжейни доставки и за увеличаване на хуманитарната помощ.

Мнозинството от участниците в това (непредставително) допитване са посочили, че са мъже на възраст между 16 и 25 години. "Това отговаря на общото мнение, че най-активна е групата на младите мъже", казва социологът Хайко Гиблер от берлинския Научен център за социални изследвания.

Мандалкасар е избягала от Сирия с цялото си семейство. Младата жена все още не може да каже дали Берлин ще се превърне в тяхна втора родина. В едно обаче е сигурна - че не мисли за връщане в Сирия.