Каква е разликата между Швейцария и Либия? Либия е една държава, една управлявана от деспот потисническа държава, но въпреки това една успешна държава, която, когато се наложи, отстоява по най-брутален начин своите права. Дори, когато това не са легитимни права. Днешна Швейцария е сборище от хора, които искат да живеят колкото се може по-безгрижно и безконфликтно, нагаждайки се към всичко, което животът им поднесе. И които се ужасяват, когато срещат само презрение и присмех за поведението си.

"Граница" е мръсна дума

"Тягостното светоусещане в малката държава", анализирано и разкритикувано така остро през 1963 година от големия швейцарски мислител Карл Шмид като мекушава настройка на някои хелветски интелектуалци, се превърна междувременно в мисловна схема на мнозинството. Политическа Швейцария не желае повече да се разграничава от никого, а смирено да се разтвори в големия свят. "Граница" е мръсна дума, всякакви бариери, доколкото са останали такива, биват дискредитирани като отживелица и позор.

Пълзящата промяна на нацията, която преди бранеше население, институции, ценности и територия, трансформирането й в една страна, която започва да се срамува от своите демаркационни линии, намира отражение и в бюджета. През 1970 година всеки четвърти франк от бюджета, точно 25,9 процента, отиваше за отбраната. През 1990 за целта се отпускаха все пак 19 процента. А днес конфедерацията заделя едва 8,1 процента за своята сигурност.

Още по-впечатляваща е промяната в приоритетите. Докато само до преди 20 години защитата на независимостта беше държавна цел номер едно, днес тази задача е деградирала до досадна странична дейност. Днес всеки трети франк на държавата отива в социалната мрежа. Социалните разходи, транспортът и образованието поглъщат 60 процента от бюджета. Днес Швейцария отпуска за отбрана 0,8 процента от брутния си обществен продукт, докато страните-членки на НАТО заделят по 2 процента.

Разбира се световно-политическото положение се промени и носталгията не е подходящ инструмент за анализ. "Отбраната" не може повече да бъде дефинирана и финансирана както преди 20 години. Само че промените в бюджета не са резултат от задълбочен анализ. Истинският мотив е желанието на писателстващите и политизиращите елити да размекнат републиката, която в продължение на десетилетия успешно защитаваше своята специфика и самостоятелност.

На какво се дължи безсилието?

Присъединяването към Шенгенското споразумение беше най-радикалното скъсване с тази традиция. Граничните райони, които нямат повече влияние върху неконтролираните и затова фактически несъществуващи граници, се оплакват от разрастващ се криминален туризъм. Напоследък това безсилие се проявява във визовата политика. Либия използва най-безсрамно това суверенно право, а Швейцария не може дори да заплаши с контрамерки.

Швейцария не е безсилна, защото не е член на ЕС, както твърдят евро-пропагандистите, а тъкмо защото е член на Шенгенското споразумение и по този начин не е повече господарка на своите граници. Не става дума за това да издигнем непреодолими гранични бариери. Но една държава, която се откаже от границите си, се отказва от самата себе си. Щом отбраната и редица закони бъдат делегирани на европейските ни съседи, тогава спокойно може да се приеме и провокационното либийско предложение Швейцария да бъдела разпределена между заобикалящите я страни. Тогава това няма да бъде повече афронт, а действителност.