Анализ на Рамон Гарсия-Цимзен:

Нека бъдем честни: това е загуба за футбола. В миналото, преди 2006 година, германските национални отбори всяваха страх, бяха смятани за мерзавци, които чрез неприятно ритане на топката отнемаха победата на останалите страни, играещи красив футбол. Някак типично по германски. Играчите бяха наричани "германски танкове" и това определение принадлежеше към положителните оценки. Един британски автор беше писал, че без участието на Германия всяко световно първенство по футбол би било нещо като "Звездни войни" без Дарт Вейдър. Дарт Вейдър е най-лошият герой в американското фентъзи-кино.

Тогава се смяташе, че другите умеят да дриблират, а германците - да се отбраняват и да тичат. Идентифицирането със собствения отбор също беше различно: другите националности се радваха, изпълнени с патриотичен патос, а германците възприемаха подобно поведение за прекалено националистко. Свободното боравене с националните символи беше почти немислимо. Как е сега? Всичко е различно. Мерзавецът се промени, германците обичат отбора си и по улиците изживяваме весел и непринуден патриотизъм. Как се случи това?

Разбити клишета

Ако футболните отбори наистина са огледален образ на дадена страна, то тогава германците харесват онова, което виждат. Става дума за една мултинационална група млади мъже с корени от Тунис, Гана, Полша и Турция. Международната преса е изненадана от пъстротата на Германия. Почти половината от германските национали са с чуждестранен произход. Йозил, Кедира, Боатенг - приетото за нормално в националния отбор е част от реалността в Германия.

А отборът се опитва да бъде с богата фантазия, да бъде ведър и лежерен - качества, с които Германия не е известна в света. В отбора се прощават и грешките. Не се иска да си винаги перфектен, позволено е и да не успееш да вкараш дузпа, както се случи с Лукас Подолски на това световно. Опасността да бъдеш задминат винаги е голяма, въпреки това, и може би това е нещо ново за Германия, е позволено да загубиш.

Ренесанс на символите

Топката е кръгла, за да може мисленето да промени посоката си. Тъжно е положението в Италия обаче, където хората се срамуват от отбора си. Състоянието на националния отбор било като това на страната. Във Франция пък са шокирани от изпокаралите се национали, говори се за морален упадък. По-голямата част от французите си пожелаха отпадането на отбора още в предварителния кръг. А в Англия първо мрънкат, а после гледат резултатите.

Т. нар. "лятна приказка" на 2006-а, световното в Германия, допринесе за осъзнаване на неща като това, че в Германия слънцето също може да грее, че германците умеят да празнуват и дори да се смеят и че Германия е добър домакин. Изведнъж се появи националният флаг, Германия изживя завръщането на националните символи, на един здрав, а не миришещ на национализъм патриотизъм. За някои това беше прекалено, но всъщност беше необходимо. Все пак след 1945-а боравенето с националните символи беше доста проблематично. За много германци беше почти неприятно да слушат химна.

Ако днес погледнем към улицата, ще установим, че германският флаг се е превърнал в нещо като моден аксесоар, без политически контекст, и изразява чувство за принадлежност. Хората се радват на един концентриран и ведър отбор, в който играчи с имена като Какау напр. вкарват голове. Типично по германски.