"Грешница", така се казва филмът, в който за пръв път се показва полугола жена. Гърдите, които са в кадър няколко секунди, са на Хилдегард Кнеф, която във филма играе проститутка. Ролята и самоувереността на актрисата никак не пасват на образа на жената в Германия през 50-те. Година по-късно Хилде отива в Холивуд.

Днес в Германия сексуалността присъства постоянно в публичното пространство. Особено в рекламите и в медиите. Това се дължи и на факта, че в страната постоянно се провеждат информационни кампании. Фазата на сексуалното просвещение обаче подминава Германия.

Докато през 30-те и 40-те години светът дискутира по теориите на Зигмунд Фройд и Вилхелм Райх, масите в Германия викат в несвяст "Зиг хайл!". Желанието за по-добър живот се превръща в оргия на разрушението. След нея остават само пепел и вина. Лоши предпоставки за сексуална свобода.

Първият германски "секс-просветител"

Това е Освалд Коле, син на психиатър. Той е журналист по професия, но работи и като филмов режисьор. Дебютният му филм "Чудото на любовта" за пръв път показва на обществеността какво се случва в семейното легло. Или: какво би могло да се случи. Ако напр. тя не би била фригидна, а той - не толкова бърз. За филмовия морал в Германия, който разчита на самоконтрола, това граничи с порнографията. Много от сцените във филма биват цензурирани. Това се случва през 1968 година, седем години след въвеждането на противозачатъчните в Германия и точно по времето на студентските протести. Именно на студентските протести се приписва промискуитетът и смяната на партньора.

След 68-а набира скорост феминисткото движение. От средата на 70-те защитничката на правата на жените Алис Шварцер разстърсва германското съзнание, в което сексуалността въпреки опитите на Коле си остава дума с мръсно значение. Това обаче не важи за германските медии. Според Алис Шварцер снимките с полуголи жени по списанията трябва да се забранят, тя определя публикуването на подобни фотоси като дискриминация.

Паралелно с това тя като че ли надниква под завивките на леглото и там открива преди всичко... патриархални отношения. Цяла Германия дискутира по въпроса дали е знак на потисничество, ако мъжът винаги е отгоре. Пънк-иконата Нина Хаген заявява категорично в една песен: "Аз не съм твоята сексмашина" и в едно телевизионно токшоу демонстрира на живо как жените се самозадоволяват.

Следват спорни развития

След дълги дискусии през 2001 година законът признава еднополовите двойки. Лесбийки и гейове получават правото да сключват брак. Според критиците обаче все още няма равнопоставеност на половете, но пък е направена първата крачка.

А днес като че ли задръстеният германски народ се е превърнал в разюздан. Народ, който е обзет от мисълта за секс. Статистиката сочи, че всеки трети мъж в Германия гледа порно и че германците правят секс три пъти седмично. Но всъщност никак е сигурно дали запитаните казват истината при подобни въпроси.

Автор: Уте Хемпелман/Йорданка Йорданова

Редактор: Емануил Видински