На конференция като на конференция - заседания и речи, речи и доклади. Само дето повечето оратори оставиха впечатлението, че речите им сякаш са били писани от един и същи човек. Чак до такава степен си приличаха изказванията им.

Основното послание в тях: "Ние няма да изоставим хората в Афганистан." Всички в един глас призоваха афганистанското правителство да проведе мирни преговори с абсолютно всички групи в страната, особено с талибаните. Те обаче нямаха представител на конференцията в Бон. Дали това е търсен от тях ход или просто не са били поканени, този отговор остана да виси във въздуха.

Водопад от думи

Германското правителство увери, че и след 2014 г. няма да изостави Афганистан. До три години всички чуждестранни военнослужещи трябва да напуснат страната. Това обаче не означава, че международната общност ще оттегли подкрепата си. Конкретно германската помощ, подчерта в изказването си канцлерката Меркел, ще се съсредоточи още повече върху обучението на афганистанските сили за сигурност и общото възстановяване на страната.

Очевидно политиците искат да успокоят хората в Афганистан, че няма да бъдат оставени на произвола на съдбата. Когато преди година стана ясно, че до 2014 година чуждестранните сили ще бъдат изтеглени от Афганистан, това предизвика паника сред населението. Възродиха се спомени от 90-те години, когато след оттеглянето на съветските войски в страната избухна гражданска война. Много афганистанци се страхуват, че политическият и управленски вакуум, който би настъпил след изтеглянето, може да породи нова гражданска война.

По-добре късно, отколкото никога

Затова на хората трябва да им бъде добре обяснено какъв е смисълът от предаването на сигурността на местните органи на реда. Точно това обаче не се случи на тази конференция. Мнозина афганистанци се питат дали не е добре да започнат още отсега да оправят отношенията си с талибаните, тъй като е твърде вероятно те отново да имат думата след 2014-та. Опасността населението отново да се обърне към талибаните най-сетне бе осъзната от западните сили, макар и със закъснение. Затова конференцията в Бон трябваше да успокои афганистанците и да върне доверието им в международната общност. Нещо, което обаче се удаде само частично на политиците.

Сега е време думите да бъдат последвани от дела. Страната се нуждае от силна полиция, за да се гарантира елементарната сигурност на хората. А също от образование, достъпно за всички. За да излезе тази сметка, международната общност и правителството на Хамид Карзай трябва да изработят обща стратегия, която да следват. Втората афганистанска конференция бе крачка именно в тази посока.