Това съобщение от Германия със сигурност отново ще разгневи новия силен мъж в Белия дом и нищо чудно той отново да прибегне до услугите на Туитър. Нека му помогнем малко с текста на съобщението си: "Ето още един пример за това как германците съсипват нашата икономика и унищожават работните ни места, заливайки ни с техните стоки".
Този елементарен поглед върху сложния свят на търговските взаимоотношения не е от полза за никого. Вярно - Германия наистина е важен износител, при това третият най-голям в света след Китай и САЩ. Защо ли обаче никой в Германия не се разстройва от това?
Може би защото за търговия са нужни винаги двама - единият иска да продаде нещо, от което другият се нуждае. И може би защото никой в Германия не оспорва факта, че САЩ все още имат най-силната икономика в света. САЩ, а не Китай. Осемнайсет трилиона долара БВП при население от 320 милиона - това си е истинско постижение, господин президент! Тези 18 трилиона надхвърлят с много постижението на Китай, който има 4 пъти повече население.
Логиката на бизнеса
Освен това решението за изнасяне на трудоемката американска индустрия в чужбина не беше взето в Германия. Упадъкът на автомобилната индустрия в Детройт, например, се дължи на лошата политика по отношение на моделите и на качеството на продукцията. А не на това, че германските автомобили пристигат с кораби в САЩ.
Освен това, мистър президент, на Пето авеню в Ню Йорк можете да видите много мерцедеси, но почти нито един шевролет в Германия. Възможно е това да се дължи на факта, че концернът-майка Дженерал Мотърс в Детройт преди няколко години сам реши да не продава повече марката в Европа. На Стария континент концернът е представен с марките Опел и Воксхол. А опели в Германия - колкото щеш. И всеки продаден в Германия опел пълни касите на Дженерал Мотърс и създава, или запазва, работни места в Детройт. Същото се отнася и до много други продукти.
Германците купуват като луди
Критиката срещу германския износ не е нито нова, нито вече е оригинална. Разбира се, че Германия би могла да намали излишъка от износа, ако държавата инвестира повече. Представете си обаче за момент, че правителството реши изведнъж да ремонтира всички училища в страната. Какво биха спечелили американските фирми от това?
Често се използва и друг аргумент - да бъдат вдигнати заплатите, за да се повиши покупателната способност на германските граждани. И да започнат да купуват повече, вкл. вносни стоки. Нивото на заплатите обаче се решава на тарифни преговори, това първо; и второ - благодарение на добрата трудова заетост германците така или иначе потребяват много. Казано по друг начин - купуват като луди. Именно търсенето на вътрешния пазар е основен двигател на икономическия ръст в Германия.
И още нещо: през миналата година Германия отбеляза рекордни стойности не само по отношение на износа, но също и във вноса. Страната е третият по големина вносител в света.
А еврото?
Да кажем и за "слабото" евро, с което германците уж "експлоатирали" САЩ и други държави. Пълни глупости! Първо, еврото не е германска валута, а платежно средство в 19 европейски държави. Решенията се вземат от Европейската Централна Банка (ЕЦБ), ръководена от италианеца Марио Драги. Той поддържа ниски стойности на еврото с политиката си на нулеви лихви и с гигантската си програма за изкупуване на държавни облигации. Най-сериозният критик на тази политика е германският представител в борда на директорите на ЕЦБ - шефът на Бундесбанк Йенс Вайдман.
Може би просто трябва да се признае, че германските компании се справят добре, че повечето средноголеми машиностроителни фирми знаят много добре какво искат клиентите от тях, че когато избухне криза не бързат да уволняват висококвалифицираните си специалисти, и че германските автомобилостроители осигуряват хиляди работни места и в САЩ.
Вероятно би си струвало, ако г-н Президентът реши да види и действителността. Независимо от това, че живеем във времето на алтернативните факти.