В началото на януари 1918 година американският президент Удроу Уилсън представя пред двете камари на Американския конгрес прословутия си план от 14 точки с военните цели, които САЩ трябва да преследват в Европа и Близкия Изток. В документа той скицира също виждането си за новия световен ред, в който акцентът се поставя върху правото на самоопределението на народите. Но Уилсън отива още по-далеч: той пледира за свободна търговия, за прекратяване на тайната дипломация и за създаването на Общество на народите.

С това още през 1918 година в основни линии е нахвърляна рамката на бъдещия либерален световен ред, който предстои да бъде изграден след края на Втората световна война - под американско ръководство. Този нов световен ред тогава се налага включително и поради това, че много страни го възприемат и се присъединяват към него. Днес обаче той е поставен под заплаха, а основното действащо лице отново е американски президент.

Отказ от основните принципи на американската външна политика?

Доналд Тръмп е самотен играч. През последните 100 години не е имало друг американски президент, който да е поставял под въпрос основните принципи на американската външна политика така, както го прави сега 45-ият президент на САЩ. Вярно е, че в САЩ винаги е имало и изолационистки сили. Удроу Уилсън също се проваля вътрешнополитически със своята концепция за мирно урегулиране. Но неговият план от 14 точки не успява не заради съпротивата на Белия дом, а защото е отхвърлен от Американския конгрес, който тогава е бил под силно изолационистко влияние. Затова и до днес Уилсън е смятан за човека, поставил основите на американския интернационализъм. До много оспорваното влизане на страната в Първата световна война САЩ винаги са се опитвали да се държат настрана от всякакви международни конфлики, особено в Европа.

Уилсън: "Общество на народите"

Удроу Уилсън си извлича поука от ужасите на войната: той стига до извода, че САЩ се нуждаят от външна политика, която залага на мултилатерализма и международното сътрудничество. Това си проличава ясно още в неговата пословута реч за войната от 1917 година. В нея Уилсън говори за нуждата от това, "светът да бъде направен безопасен за демокрацията".

Често той е цитиран погрешно, а именно, че САЩ трябва да направят света безопасен за демокрацията, което е много по-различно. Защото Уилсън е смятал, че това е по силите не единствено на САЩ, а само в сътрудничество с другите народи и под американско ръководство. Рамката за такова международно политическо сътрудничество той е виждал в създаването на "Общество на народите" (ОН). Уилсън е искал такава международна организация, в която дефакто всяка една страна да има право на вето. Колко оспорвана е била идеята му, можем да съдим по това, че "Лигата на нациите" просъществува по-малко от 30 години, а САЩ никога не се присъединяват към нея.

Тръмп: унилатерални решения

При управлението на Доналд Тръмп САЩ се оттеглиха от редица договори, постигнати в рамките на Обединените нации, както и от няколко органа на ООН. Включително заради националистическия си уклон, той може да бъде разглеждан като пълен антипод на Удроу Уилсън, казва Джон Купър, почетен професор от Университета на Уисконсин и автор на няколко книги за Уилсън. "Той иска да е едноличен лидер, да бъде силният на деня и да взема едностранни решения - според желанието и настроението си", казва Купър за Тръмп. 

Не само по отношение на международната роля на САЩ Уилсън и Тръмп са на двата полюса. Също и по много оспорваната - и тогава, и сега - тема за миграцията двамата са на коренно противоположни позиции. Уилсън заема ясна позиция срещу ксенофобията, която по време на Първата световна война се засилва срещу мигрантите и най-вече срещу бежанците, бягащи от войната в Европа. И когато Американският конгрес приема през 1917 г. Закон за ограничаването на миграцията, президентът Уилсън налага вето. Конгресът все пак прегласува ветото и приема мярката с 2/3 мнозинство, което показва колко силни са били настроенията срещу бежанците и мигрантите в Америка по онова време.

"Уилсън мразеше демагозите"

Паралелите и тук са видни, но с една съществена разлика: в лицето на Доналд Тръмп в Белия дом днес управлява президент, който не само не се противопоставя на ксенофобията, а точно обратното - още от първия си ден като президент разпалва ксенофобски настроения. И което е по-лошо: той използва цялата власт, с която разполага, в битката си срещу мигрантите без паспорти, като разделя семействата и ги връща обратно. Освен това той се опитва да ограничи миграцията и да намали рекордно броя на бежанците, които страната приема.

Още не знаем как ще се отрази на интернационализма сегашният конфронтационен курс на Тръмп. Но двете години в управлението са напълно достатъчни за Купър да направи следния извод: "Ако Удроу Уилсън можеше да види какво прави Тръмп днес, това би го ужасило", казва изследователят на Уилсън. "Тръмп е подстрекател - Уилсън мразеше демогозите", добавя той. Това е още една съществена разлика между двамата американски президенти, маркиращи "Американския век" - времето от 1918 до 2018 година.