Одобрените през април т.г. изменения в японското законодателство би трябвало да улеснят жените по-бързо да се завръщат на работното си място след отпуск по майчинство. Но дали тези мерки действително ще постигнат целта си? Това, което е предвидено, е да бъдат стимулирани най-вече жените на ръководни постове към по-бързо завръщане в трудовия свят. Предвидени са също така мерки, с които да се стимулира кариерното израстване на жените. Конкретно се говори за въвеждането на женски квоти, например на ниво община, както и за структурни реформи, които да облекчават положението на жените в обществото. Т.е. цели се не само бързото завръщане на работа след раждане, но и намирането на гъвкави решения, позволяващи съчетаването на семейство и работа.

Факт е, че жените в Япония разполагат със значително по-широк достъп до образование, отколкото в редица други индустриални държави. Но, веднъж завършено, това образование остава предимно неизползвано: само 63 процента от японските жени са на пазара на труда, което е далеч под нивото в останалите развити общества. Старата традиция в Япония - че жените спират завинаги да работят след раждането на първото си дете и се посвещават на семейните задължения, остава в сила и до днес.

Мисако Ето засега е домакиня, но обмисля да се върне на работа. Тя е около 30-те, децата й вече са тръгнали на училище и на детска градина. Но съвместяването на домакинската работа, майчинските задължения и трудовата дейност представлява сериозно предизвикателство. Мъжът ѝ Сеиджи, който заема ръководен пост в едно инженерно бюро, излиза сутрин в 5,30 за работа и рядко се връща преди 22 часа. Ако реши да си търси ново работно място с по-благоприятно работно време, това неминуемо ще донесе значителни финансови загуби, които болезнено биха се отразили на младото семейство.

Особености на социокултурната среда

Същевременно японското общество, в което жените раждат средно по 1,4 деца, застарява все повече. Според прогнозите, през 2050-та година 70 процента от населението ще са на пенсионна възраст. А броят на населението намалява с бързи темпове. Ако не се увеличи раждаемостта, от днешните 127 милиона японци през 2060-та ще останат едва 87. Особено тежко е положението в селските региони, откъдето младите хора бягат, инфраструктурата се руши, а с това изчезва и привлекателната сила за пришълци отвън. При това за разлика от САЩ или Германия, японското правителство не смята, че демографската криза би могла да бъде преодоляна чрез привличането на чужденци.

Затова през април в парламента се проведоха шумни дискусии за това как жените да бъдат задължени да раждат повече деца. В контекста на факта, че подобен закон би влизал в остро противоречие с личната свобода, подобни предложения и без това са лишени от шансове. Но и обстоятелството, че подобен сценарий е хрумнал някому, вече е достатъчно стъписващо. Би трябвало да се помисли за друг вид стимули за младите хора, които искат да създават семейство. В един трудов свят, в който е прието постоянно да се работи извънредно, мъжете да сядат на чашка след работно време, а и да пътуват продължително от работното си място до дома, едва ли има много възможности за съвместяване на работата и семейството.

В много семейства децата виждат бащите си само по уикенда, а от майките се очаква да поемат родителските грижи и цялата домашна работа. На онези, които не вършат това лично, а наемат детегледачки, се гледа с лошо око. Всичко това принуждава множество млади японци подробно да обмислят дали изобщо могат да си позволят семейство. И ако да - дали да имат деца. Мнозина японски жени като Мисако Ето се питат защо обществото не оценява достойно работата, която те вършат. Като модерна жена тя не би искала да си стои само вкъщи - но задълженията ѝ я принуждават. А ако реши да започне работа, приносът ѝ към семейния бюджет би бил съвсем скромен. Затова решението й явно ще трябва да бъде отложено за неопределено време. Независимо от добрите намерения на правителството.