Прокуратурата в Берлин прекрати разследването за отравянето на Виктор и Марина Калашникови. Бившият офицер от КГБ, а сега журналист, критично настроен към Кремъл, твърди, че той и съпругата му били отровени. Но доказателства липсват.

Концентрацията на живак в кръвта на Виктор Калашников е 53 пъти по-висока от нормалното, а на съпругата му Марина - 56 пъти. Руското семейство се подложило на изследвания в няколко полски и германски болници, но досега никой не може да обясни как е настъпило отравянето.

Низ от неприятни приключения

През есента на 2009 година Марина за пръв път постъпва в болница с висока температура и слабост. Днес нейният съпруг Виктор Калашников смята, че отравянето е извършено малко по-рано, непосредствено преди двамата да отпътуват от Москва за Варшава. Оттогава на семейството му се случват какви ли не "приключения". Двамата първоначално мислят да се върнат в Москва, после обаче преценяват, че е по-безопасно да заминат за Берлин.

В болницата на Бундесвера в германската столица първото изследване на кръвта показва повишени нива на полоний 210 – отровата, от която в Лондон почина друг бивш агент на КГБ, Александър Литвиненко. Концентрацията на полоний не е висока, но никой не може да обясни откъде се е появил този елемент в кръвта на руснаците.

Няколко месеца по-късно Виктор и Марина Калашникова все пак се връщат в Москва, макар че изобщо не се чувстват в безопасност. Малко след получаване на нови визи за ЕС двамата отново се преместват на запад. През лятото на 2010 г. минават през Естония и Полша, а от септември отново са в Берлин. Този път постъпват в прочутата клиника Шарите, където са установени опасно високите нива на живак в кръвта им. Лекарите в клиниката са разтревожени и уведомяват полицията.

Лечение с несигурен изход

Германските токсиколози нямат представа какво може да причини такава висока концентрация на живак в кръвта. Според доктор Франк Мартенс най-вероятно става дума за отравяне с живак при вдишване на пари. Това може да се случи, примерно, при счупен термометър, когато живакът попада в цепките на дюшемето и хората вдишват парите му, без да знаят. Токсикологът добавя, че концентрацията на метала може да предизвика трайни увреждания на нервната система и да доведе до депресия. Лечението отнема много време и е с несигурен изход.

Случаят "Калашников" е загадка за полицията в Берлин. През декември миналата година започва разследване за "нанасяне на тежка телесна повреда с отрова", което е прекратено преди няколко дни поради липса на доказателства, че отравянето е осъществено в Германия.

Семейството иска да остане в Берлин и да продължи лечението. Двамата все още са убедени, че са жертва на отравяне, но не са сигурни каква е причината. „Може би ме предупреждават да внимавам, защото навярно знам доста опасни неща”, казва Калашников. Той твърди, че разполага с много документи, включително за корупция в структурите на КГБ и за дейността на Кремъл. До 1992 Калашников работи в КГБ като анализатор на военната стратегия на НАТО и по т.нар. „Германско направление”.

След като напуска КГБ, Калашников първо постъпва в администрацията на Борис Елцин, а по-късно е представител на германски фирми на руския петролен пазар, като има бизнес включително и с "Юкос" на Ходорковски.

"Колкото по-високо се изкачвах, толкова по-опасно ставаше"

Това обяснява той при оттеглянето си от този сектор през 1997 г. Така Калашников и съпругата му се захващат с журналистика и работят за различни медии, в това число за "Комерсант" и за телевизия ОРТ.
Виктор Калашников е доволен, че може да използва информацията, натрупана по време на работата му в КГБ. Любимата му тема е корупцията на властта. Интересува се още от новата стратегия на Русия към Украйна, балтийските държави и Близкия изток. За военната политика на Москва след разпадането на Съветския съюз Калашников пише цяла книга.

Когато СССР започва да се разпада, Калашников е прехвърлил 40-те. Първо има назначение в Брюксел, по-късно във Виена. За него и съпругата му падането на комунизма не е причина за страхове, те разбират, че светът се променя. "Искахме да опознаем живота на Запад, хареса ни да пътуваме много", казва бившият офицер от КГБ, а жена му Марина добавя: "Това е всичко" и признава, че мечтата им е да си намерят постоянна работа и най-после да имат "нормален" живот. Но с такава биография и с живак в кръвта „нормалните" мечти са истинско предизвикателство.

Автор: Р. Романец, А. Андреев/Редактор: Б. Емануилов