Робърт Гордън, който е професор по икономика в Чикагския университет, стига до заключението, че икономическият растеж в повечето индустриални държави ще започне да спада с по 1 процент годишно и ще навлезе в траен застой.

Икономическият растеж, смята Гордън, представлява неповторима историческа епоха, обхвъщаща времето от 1750 г. до днес. И тъй като преди началото на промишлената революция не е имало растеж, е логично да се предположи, че след края на индустриалната ера в рамките на следващите стотина година ще се стигне до застой в растежа.

Три исторически тласъка

Според Гордън увеличенията в растежа от най-близкото минало са уникални и неповторими. Той анализира данните за размера на брутния вътрешен продукт на глава от населението в последните три века и констатира следното: от 1700-та година насам икономическият растеж е постепенен, от 1900-та - рязък, а в средата на 20-ти век е достигнал своя максимум. Оттам нататък показателите спадат трайно и все по-бързо.

Гордън разделя развитието на растежа в три исторически фази, предизвикали увеличаването на производителността. Първата (1750-1830) се базира на човешките открития в сферата на текстилната промишленост, както и на откриването на парната машина, строителството на железници и параходи. Вторият тласък (1870-1900) настъпва с електроенергията, изобретяването на автомобила, както и снабдяването с течаща вода и развитието на модерната химия. Третата фаза настъпва през 1960 с развитието и стандартизирането на компютрите, както и с утвърждаването на интернет и електронната комуникация.

Спирачките днес

Американският учен е убеден, че в бъдеще подобни тласъци и импулси не могат да се очакват. Той предвижда по-скоро цяла поредица негативни фактори, които вече оказват влияние на икономическия растеж и ще доведат до неговия застой в бъдеще. Сред назованите от Гордън спирачки на растежа на първо място е демографията: покрай спадащата раждаемост и застаряването на населението в индустриалните държави работната ръка неизбежно ще намалява, респективно - и производителността. Да не забравяме и държавните дългове, които принуждават отделните страни да налагат драстични икономии. А тези икономии на свой ред ограничават или направо спират растежа.

АГ, ДПА, ММ, НК, Б. Михайлова/ Редактор: Б. Рачева