35 000 турски войници са настанени в северната част на острова, под претекста, че трябва да защитават кипърските турци. Те обаче също както и кипърските гърци искат трайно решение на проблема и се стремят да влязат в ЕС. От това, доколко ще се окаже възможно решаването на кипърския проблем, ще зависи и това, какви изгледи за пълноправно членство в ЕС ще получи Турция. Шансовете и значително ще намалеят, ако не се очертае приемливо споразумение за Кипър. Турският министър-председател Реджеп Таип Ердоган винаги подчертава готовността си за компромис. Той я потвърди и по време на посещението си във Вашингтон. В Крайна сметка проблема за Кипър се свежда до един основен въпрос: дали преследваното от водачът на кипърските турци Рауф Денкташ решение - за създаване на конфедеративен тип държава - ще бъде окончателно отхвърлено или не. Защото това решение - не е нищо друго освен запазване на сегашното статукво. На първи май в ЕС формално ще бъде приет целия остров - представен разбира се от правителството на Юга - това на кипърските гърци. Денкташ все пак направи жест на добра воля като допусна отварянето на границата . Всъщност той беше принуден да направи тази отстъпка, защото го застрашаваше масивно народно недоволство. На многобройни демонстрации кипърските турци показаха, че им е дошло до гуша от проблемите, свързани с разделението на острова и че е крайно време да се намери оконочателно решение. Постигането му изглежда по-вероятно под егидата на новия политически водач на кипърския север - Мехмет Али Талат. Турският премиер Ердоган също има засилен интерес да представя на света добри новини, поради очакванията на страната за започване на преговори с ЕС. Той знае, че ако успее да гарантира турското искане за влизане в ЕС, никой от останалите турски политици няма да може да му излезе насреща. За големи части от турското военно ръководство в Анкара, кипърският конфликт и възможностите за неговото решаване са свръзани с някои особености на стратегическото им виждане за региона. Според тях остров Кипър е нещо като естествено предверие към Турция, при това със стратегическо значение. След задвижения от правителството на Ердоган реформаторски процес обаче, положението се промени значително. Военните и занапред си остават съществена величина в Анкара, но всеобхатното им преди влияние беше в значителна степен ограничено. Поне така изглеждат нещата, погледнати отвън. "Гръцкият враг" - отдавна вече се превърнал в партньор, който даже се застъпва пред останалите европейски страни за това, на Анкара да се даде шанс за пълноправно членство в ЕС. Вярно е, че проявата на двустранни жестове на добра воля, подкрепени с думи на приятелство и заявени намерения за бъдещето са само едно добро начало, което поражда надежди. По съществото на кипърския проблем обаче и сега няма яснота. Наскоро Кофи Анан още веднъж усили натиска върху двете страни в конфликта, като каза ,че решението по принцип трябва да бъде намерено до края на месец март, за да може то да бъде приложено на практика до първи май тази година.