1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Очите ми се отвориха чак тук": пленени руснаци разказват

Анна Фил
22 юни 2022

Той е руски войник, но нарича руската армия "мародери и убийци". "Очите ми се отвориха чак тук", казва руснакът, който е бил пленен в Украйна. Ето какво споделят четирима войници, които срещнахме в следствения арест.

Руски военнопленници в Украйна
Руски военнопленници в УкрайнаСнимка: Anna Fil/DW

Вторият етаж в центъра за задържане е само за пленените във войната руснаци - държат ги отделно от съображения за сигурност. По същата причина не може и да се оповести къде точно се намира въпросният следствен арест. След подадената заявка за интервю ДВ стана първата медия, получила възможността да разговаря с пленниците. Става дума за хора, които не са обвинени във военни престъпления и срещу които не е открито наказателно производство.

В едната от килиите се намират седмина мъже на различна възраст. Пленниците не са изненадани от посещението на журналистите - казват, че при тях всяка седмица идват представители на ООН или на Червения кръст. Руснаците обясняват, че всички са били наети с договор като военнослужещи - и нямат какво да крият.

"Не видях никакви фашисти"

"Честно казано, поизлъгаха ни. Първоначално ни казаха, че ще се занимаваме с хуманитарни дейности, а веднага ни пратиха на първа линия", разказва Роман. Той бил ранен в боевете в Харковска област, а украинските военни го прибрали и му оказали първа помощ.

Руските военнопленници са настанени отделно от другите затворнициСнимка: Anna Fil/DW

Друг пленник, танкистът Артьом, обяснява, че съвсем съзнателно решил да се включи във войната срещу Украйна, след като видял в интернет обява, че се търсят хора. За 2-3 дни се научил да кара танк и бил изпратен в Запорожие, където по-късно бил пленен от бойци на полка "Азов". Разказва, че го хранели и му давали цигари. И добавя: "Не видях никакви фашисти".

Когато го питаме защо е отишъл да воюва в Украйна, Артьом отговаря, че се запалил от телевизора: "Там толкова хубаво разказват - че отиваме да се бием за правото дело. А не е така. Но очите ми се отвориха чак тук", казва мъжът и нарича руската армия "мародери и убийци".

Битът на военнопленниците

Мебелите в килията са стари, тясно е, но е чисто. А надзирателите обясняват, че с пленниците им е по-лесно - не са агресивни, няма къде да избягат, просто чакат да бъдат разменени.

Докато говорим с тях, им носят обяда - борш. За закуска е имало царевична каша с месо, разказват пленниците. Хранят ги по три пъти на ден, могат ежедневно да се мият и къпят в банята, осигуряват им се и възможности за разходка.

В съседната килия срещаме трима млади мъже - по на двайсетина години. На масата до креватите са подредени книги. Пленените разказват, че през свободното си време четат криминалета и романи.

Книги, прибори и хлябСнимка: Anna Fil/DW

20-годишният Дмитрий признава, че на 24-и февруари дори не забелязал как от Белгородска област в Русия изведнъж попаднал в Украйна.

"Не ни казаха къде отиваме"

"Не ни казаха къде отиваме. Разбрахме, че сме в Украйна едва когато видяхме регистрационните номера на колите. Попитах командира какво правим тук. А той ми отговори: Не задавай излишни въпроси, карай напред". Дмитрий се предал на 27-и февруари, след като танкът му бил ударен. На разговора с него и с останалите задържани присъстват надзирател, психолог и други затворници, но надзирателят не оказва никакво влияние на склонността на военнопленниците да говорят.

Олег разказва, че подновил договора си с руските въоръжени сили през март. "Гледайки новините, наистина вярвах, че отиваме да помагаме, че тук има националисти, че се води война, в която убиват и измъчват нашите." Но когато пристигнал в Харковска област, видял съвсем друго: "Нямаше нито един националист. Когато влизахме по селата, хората ни казваха: Махайте се, нямате работа тук".

Олег обяснява, че когато подписал договора си, му обещали обучение и служба в тила, но след три дни го изпратили към Харков. Бил е командир на взвод и твърди, че неговото подразделение се опитало да се върне от Харковска област в Русия, но командването забранило. В един момент Олег и неговите подчинени останали без връзка с командването, а малко след това били пленени от украинските части.

"Никога повече"

Всички пленници, с които разговаря ДВ, заявяват, че се разкайват за участието си в инвазията на територията на Украйна. И твърдят, че не са обстрелвали мирни села и градове. До момента следователите не са открили доказателства за извършени от тях военни престъпления. Пленниците са били проверени и с детектор на лъжата.

Нито един от военнопленниците, с които разговаряхме, не се оплаква от лоши условия или нечовешко отношение. "Всеки ден ни питат дали имаме нужда от нещо", казва Роман.

Официална информация за броя на руските военнопленници в Украйна няма. А и този брой постоянно варира заради размените. "Надеждата умира последна", казва 20-годишният Дмитрий, който също се надява да бъде разменен. След три месеца в плен той иска най-сетне да се върне у дома. И никога повече да не служи в армията.

*****

Вижте и това видео:

Какво ни разказаха украински сапьори

02:37

This browser does not support the video element.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ