За Михаил Прохоров в Русия всичко е или бяло, или черно. Черното - това е настоящето, времето на изкривената демокрация и на Владимир Путин. А бялото са дяснолибералните ценности, бъдещето, Михаил Прохоров. На това противопоставяне се базира неговата програма от 12 точки, с която кандидат-президентът би искал да спечели изборите на 4 март.

Необходимите 12 милиона подписи за допускането на кандидатурата му вече са събрани, но Централната избирателна комисия трябва тепърва да провери истинността им в срок до 18 януари. Тогава ще стане известно и решението дали бизнесменът има право да участва в надпреварата за президентския пост.

"Кремъл е мой проект"

Когато в края на миналата година Прохоров обяви намерението си да се кандидатира, предизвика изненада у мнозина. Тъй като към момента шансовете му изглеждаха твърде нищожни. Той навлезе в политиката едва миналото лято. Бе избран за председател на дяснолибералната партия "Справедливо дело" и обяви, че ще се включи в парламентарните избори в началото на декември. Докъдето обаче не се стигна. В резултат на вътрешни спорове Прохоров напусна председателския пост и обвини Кремъл, че иска да разцепи партията му.

Според наблюдателите независимостта на Прохоров не е действителна. Той и до днес е смятан за марионетка на руския властови елит. Ролята му би трябвало да се състои в това да обедини разочарованите избиратели от средната класа и така да канализира протестните настроения. "И до днес не знам дали Прохоров е истински противник на Путин или Кремъл е организирал цялата работа", казва координаторът по германско-руското сътрудничество във Външното министерство Андреас Шокенхоф. Самият Прохоров пък опровергава отправяните към него съмнения по следния начин: "Не аз съм проект на Кремъл, Кремъл е мой проект."

Удобството на конюнктурата

Както се вижда от кариерата на Прохоров, той охотно се възползва от конюнктурата. Разполага с добри изходни позиции, тъй като е син на водещ съветски спортен функционер. Учи в елитно училище, следва в авторитетен финансов институт, а в началото на 90-те години поема ръководството на банка "Онексим" - една от най-големите частни банки в Русия. По-късно става шеф на "Норилский никел" - един от най-печелившите концерни в Русия.

По данни на "Форбс" само преди няколко години Прохоров е бил най-богатият човек в Русия. През 2011-та състоянието му се изчислява на 18 милиарда долара. Самият Прохоров обича да кокетира с богатството си. "Който знае точно с колко пари разполага, изобщо не е милиардер", казва той в едно интервю. Твърди, че е напуснал постовете си във всички фирми, за да се посвети на политиката.

Еволюция вместо революция

Някои от тезите в програмата на Прохоров определено биха допаднали на критично настроената към Путин средна класа. Така например милиардерът обещава свобода на медиите и приватизация на държавните телевизионни канали. Смята да въведе и преки избори на губернатори и кметове. По-нататък предвижда и освобождаването на арестувания бивш нефтен магнат Михаил Ходорковски. Руснаците харесват и посланието на Прохоров "Еволюция вмeсто революция".

Почти никой обаче не допуска, че Прохоров може наистина да бъде опасен за Путин. Милиардерът може да има значителна икономическа тежест, но в политически план изобщо не е конкуренция за премиера. Два месеца преди изборите резултатите от допитванията не сочат нищо добро за Прохоров - на изборите само 3-4 процента биха гласували за него. Докато Путин държи плътно 50 процента от избирателите. Ако се стигне до балотаж, срещу Путин ще се яви не Прохоров, а лидерът на комунистите Генадий Зюганов.

Автор: Р. Гончаренко/Б. Михайлова, Редактор: Б. Григорова