Наскоро научихме, че Доналд Тръмп е възложил на Робърт Ф. Кенеди младши, юрист и екоактивист, да създаде и оглави Комисия за сигурност на ваксинациите към бъдещото американско правителство.
Тази номинация е скандална! Известно е, че Кенеди младши - внук на президента Джон Ф. Кенеди - е привърженик на една заговорническа теория, свързана с ваксинациите. Той твърди, че американският Център за контрол и превенция на заболяванията (Center for Disease Control and Prevention) прикрива изследвания, които доказвали, че комбинираната ваксина срещу морбили, рубеола и паротит може да предизвика аутизъм у децата.
Тези уж научни изследвания всъщност отдавна са развенчани като фалшификат. В сериозната наука досега няма нито едно доказателство за наличието на някаква връзка между въпросната ваксина и аутизма. Очевидно обаче науката не интересува особено бъдещия американски президент и неговия нов експерт по ваксинациите. Тръмп и Кенеди постоянно твърдят, че принципно подкрепят ваксинирането, но в същото време действат като негови отявлени противници. И двамата са критикували ваксинациите на децата в различни свои изяви по телевизията – Тръмп дори го направи по време на един от дебатите в президентската надпревара. Което обаче не бива да ни учудва много, след като милиардерът вече е доказал, че умее да си служи с „пост-истини” - не само в сферата на науката.
Медицината и науката не трябва да мълчат
Науката е колкото силна, толкова и слаба, защото учените разчитат на човешкия разум. Те предполагат, че ако представят аргументирани и добре доказани научни резултати, хората би трябвало да им се доверят. Тази номинация на Тръмп обаче е равнозначна на обявяване на война на медицинските изследвания. Вместо да се доверят на разума и научните доказателства, хората трябва да се осланят на медийния шум и опростенческите възгледи за някои твърде сложни проблеми.
Разбира се, не са само Тръмп и Робърт Ф. Кенеди, които дават предимство на антинаучната еквилибристика пред сериозните изследвания. Особено в модерните индустриални държави – вкл. Германия – отдавна има силни лобита с противници на ваксинирането. Тези групи нанасят огромни вреди на обществото.
В Германия, например, срещу морбили са ваксинирани по-малко от половината от децата, въпреки изричните препоръки на Постоянната комисия за имунизациите. Предполага се, че близо 28 000 деца изобщо не са били ваксинирани срещу опасното вирусно заболяване. В резултат на това през 2015 в Германия бяха регистрирани 2 500 нови случая на морбили.
Ако въпреки всичко заболяванията са „относително малко”, то това се дължи на факта, че все още е голям делът на хората, които са били основно имунизирани. Противниците на ваксинирането всъщност извличат косвена полза от това, че има достатъчно голям брой хора, защитени срещу вируса, така че той няма голяма възможност за бързо разпространение.
Осланянето на тази сигурност обаче издава безотговорност и егоизъм. Те допринасят и за това, че окончателният успех срещу някои опасни епидемии се отлага за дълго.
Не е въпрос на личен избор
Какво се случва, когато едно някога добре имунизирано население престане да се защитава с ваксинации, си личи от новата поява на детски паралич /полиомиелит/: в кризисни страни като Сирия, Ирак или Афганистан, където медицинското обслужване е крайно оскъдно, или където екстремистки групировки, като Боко Харам в Нигерия, забраняват имунизациите, постоянно се стига до нови инфекции. Това важи и за страни, в които полиомиелитът се смяташе за победен още предишни десетилетия.
На организираните противници на ваксинациите може и трябва да бъде даден отпор: лекари и фармаколози трябва да разясняват смисъла от ваксинирането и безумието на противниците му.
В крайна сметка става дума за нещо важно, което опира до опазването на човешкия живот. Тъкмо поради този факт в дискусията няма място за езотерични заблуди или идеологическо твърдоглавие. Затова и решението за ваксиниране не може да е въпрос на личен избор!