Анахроничният и дългогодишен спор за името, воден от Македония и Гърция, е остатък от насочената към миналото балканска политика. Именно този спор често е бил причина за напрежения - и в едната, и в другата страна. Както и сега - в момента, в който се очертава решение на конфликта. Пробивът към модерното време се оказва доста трудна стъпка за Югоизточна Европа.

В средата на 2018 година гръцкият министър-председател Алексис Ципрас и македонският му колега Зоран Заев постигнаха компромисно решение, според което Македония официално ще се нарича "Северна Македония". Така, съгласно гръцкия прочит, Македония, която е независима държава от 1991 година, ще носи име, с което не предявява претенции спрямо северната гръцка провинция Македония и не си присвоява древното македонско наследство. Атина на свой ред ще освободи пътя за присъединяването на Македония към НАТО и към ЕС - важна стъпка за стабилизирането на региона.

Преотстъпването на едно "свято име"

Миналата седмица македонският парламент окончателно одобри промяната на името. Сега идва ред на гръцкия парламент: той трябва да реши дали да ратифицира споразумението. Патриотите в Атина тутакси се изправиха на нокти: в събота заклетият националист и министър на отбраната Панос Каменос подаде оставка в знак на протест, че Гърция преотстъпвала "святото име" Македония. И по такъв начин оттегли подкрепата на дясната партия "Независими гърци" (АНЕЛ) за правителството на Ципрас.

След решението на Каменос гръцкият министър-председател поиска вот на доверие от парламента. Ципрас може и да спечели вота с минимална разлика, при положение, че въпреки разрива с коалиционния партньор някои от депутатите от АНЕЛ гласуват за него. Ципрас е уверен дори, че парламентът може да ратифицира споразумението за Македония. След което може да се стигне до предсрочни избори. Но тъй като редовните избори и бездруго ще се състоят най-късно през октомври, Ципрас би могъл да управлява дотогава и с различни мнозинства.

Защо отхвърлят разумното решение?

Плашещо в цялата история не е това, че правителството на Ципрас няма да изкара докрай мандата си, плашеща е категоричността, с която една голяма част от гръцките партии отхвърлят разумното разрешаване на спора за името с една съседска страна. Следващият - според допитванията - министър-председател на Гърция, лидерът на консервативната "Нова демокрация" Кириакос Мицотакис отхвърля споразумението и иска предоговаряне със Скопие. По ирония на съдбата, неговият баща - бившият премиер Константинос Мицотакис, е свален през 1993 година от съпартийците си - тъкмо в момент, когато почти е постигнат компромис с Македония.

Социалдемократите също се опъват срещу решението. Като че ли на гръцката политическа класа ѝ е по-добре, когато е вкопчена в уж "национални въпроси". В случая с Гърция се вижда ясно, че в една разтърсвана от кризи страна може чудесно да се прави политика, като се размахва външнополитическото плашило. За следващата неделя вечните крепители на миналото вече се стягат за демонстрации за опазване на Македония - разбира се, за гръцката Македония!