1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Падне ли Украйна, идва нашият ред

Виталие Чобану
28 март 2022

Добре познаваме налудничавата мегаломания на Путин. И знаем, че ако Украйна падне, тогава идва нашият ред. Първо ще е Молдова, после навярно балтийците, пише известният молдовски писател Виталие Чобану в емоционално есе.

Изглед от Кишинев
В знак на солидарност в цветовете на украинския флаг: изглед от КишиневСнимка: VLADISLAV CULIOMZA/REUTERS

На 24 февруари се събудих още призори. Не ми се спеше повече някакси. Автоматично посегнах към смартфона, за да прегледам новините - и се вцепених. Русия беше нападнала Украйна. В реалния живот вече се осъществяваше мрачният Путинов сценарий. Сценарий, на който до последния момент не вярваха редица западни политици и анализатори. Освен може би Джо Байдън, който разполагаше с благонадеждна информация от американските тайни служби.

"С кого граничи Русия? Ами с когото си поиска."

И ние, гражданите на Република Молдова, вече цял месец носим на гърба си бремето на войната в Украйна, докато украинските войници храбро се сражават срещу агресора. Бомбите на Путин рушат украински градове, руските войски масово избиват цивилни граждани, на конвейер гинат жени, деца и старци.

Черна сянка надвисна и над моята страна. Изведнъж всичко наоколо ми се оказва някак преходно, несигурно, крехко и ефимерно. Това ли беше всичко? - питам се. Нима всичко, което съм изградил през тези десетилетия след разпадането на Съветския съюз, сега изведнъж ще рухне? Всичко, което съм създал с двете си ръце, всичко, за което съм мечтал. Всичко, което обичам. Нима ние, румънците, които живеем по земите между Прут и Днестър, сега отново ще преживеем онзи 28 юни 1940 година, оказал се съдбоносен за нашите родители и деди? Нима отново ще заживеем под руска окупация?

Карта на Молдова

Може да се каже, че на всеки три поколения Бесарабия я захвърлят в поредната пропаст. Шока от днешната война най-болезнено преживяват децата и младежите, които просто не разбират какво се случва и почти не могат да повярват, че това не е някаква безобидна компютърна игра. В изумените им погледи можем да прочетем абсурда на всичко това: в един помъдрял, постмодерен свят, в света на прозрачността и безграничната мобилност внезапно е нахлула някаква "годзила". Чудовище, изпълзяло от праисторическа пещера, което смазва всичко наоколо си.

Добре познаваме налудничавата мегаломания на Путин. И знаем, че ако Украйна падне, тогава идва нашият ред. Първо ще е Молдова, после навярно балтийските държави, които все пак имат предимството да се намират под защитния чадър на НАТО. В конституцията на Молдова пише, че сме неутрална държава, но това на практика беше погазено след навлизането на руски войски в помощ на сепаратистите от Приднестровието. Тъй че този неутралитет изобщо няма да ни опази от един агресор, който не признава никакви междудържавни договори и вече е взривил целия международен правов ред.

В момента няма признаци, че Република Молдова ще стане следваща жертва, уверяват в един глас молдовските власти, представители на НАТО и посолството на САЩ в Кишинев. Да, информации няма, но има достатъчно знаци и симптоми. Преди няколко дни на един стадион в Москва 200 000 екзалтирани руснаци пееха песен с рефрен "Украйна, Крим, Беларус и Молдова - това е нашата страна". Тръпки да те побият направо. И отново си припомнихме популярния виц: "С кого граничи Русия? Ами с когото си поиска".

Руското посолство в Кишинев преди няколко дни призова рускоезичните граждани на Република Молдова да внасят сигнали за случаи на дискриминация. Подобни призиви руските посолства отправиха вече и в други държави. У нас се шушука, че този жест говори за подготвяно нахлуване. Ето защо много молдовци написаха във Фейсбук профила на руското посолство такива постове: "Моля, не ни спасявайте! Моля, не ни освобождавайте! Ние си се чувстваме достатъчно добре в Молдова". Или: "Аз съм от руски произход, родом от Мурманск. Живея в Молдова от 30 години и никой никога не ме е дискриминирал, никой не ме е карал насила да говоря румънски. Тъкмо напротив, хората бързо превключват на руски, за да не ме сконфузват". Или пък: "Никой не ни обижда. Вие по-добре се погрижете за хората във вашата страна, които Путин дискриминира".

Не, в Република Молдова никой не дискриминира рускоезичните хора. Случва се нещо съвсем различно. След десетилетия доминация на руския език днес просто имаме много да наваксваме с румънския. Независимо от това обаче Русия винаги може да си изфабрикува повод за нахлуване. Тъкмо това се случи с така наречения "геноцид", който уж бил проведен срещу руснаците в Донбас. Едно "престъпление", за което Международният съд в Хага не откри никакви доказателства.

Молдовците с небивало гостоприемство посрещнаха стотици хиляди бежанци от Украйна. Властите в Кишинев неслучайно високо оцениха тази щедрост на гражданите. В същото време обаче тези власти така и не отговарят на въпроса кой ще защитава страната - просто защото се надяват, че военна агресия няма да има. Добре, но ако все пак има?

Надеждата, че белите ни знаменца ще спрат агресора

Ако руснаците превземат Одеса и така си отворят коридор към сепаратистите в Приднестровието, тогава нищо повече няма да ги спира да продължат чак до река Прут, която маркира границата между Молдова и държавата членка на НАТО и ЕС Румъния. "Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг повтаря с убийствената досадност на метроном, че НАТО няма да участва във войната в Украйна", коментира с горчивина един писател в Кишинев. "Знаем, че няма да се намесят, но поне да не ни изнервя с тези непрекъснати уверения. По-добре да каже какво НАТО може да направи, а не какво НЯМА да направи. Или Западът може да приеме по река Прут да възникне нова негова граница с Русия? Да възникне и нов Калининград на Черно море?"

Виталие Чобану е един от най-известните писатели и публицисти в МолдоваСнимка: Privat

Мнозина молдовци смятат, че единственият начин да се подсигурят срещу руската агресия е страната им да се обедини отново с Румъния. Но такъв сценарий е много малко вероятен, тъй че всички ние се вкопчваме в неутралитета, който е вписан в нашата конституция. С надеждата, че белите ни знаменца ще обуздаят жаждата за кръв на агресора.

Под впечатлението на войната в съседната държава на 4 март Молдова официално подаде молба за приемане в ЕС. Пита се обаче едно: дали ние, молдовците, ще проявим достатъчно упоритост, дали ще имаме достатъчно сигурност и мир, за да извървим този път до края?

*****

Вижте и това видео от архива ни:

Самотните деца на Молдова

04:49

This browser does not support the video element.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ