Проведеното в началото на седмицата при премиера Борисов национално съвещание на МВР и прокуратурата нито е първото, нито ще е последното, посветено на престъпността. То обаче ме върна 9 години назад, когато един друг премиер (преди да бъде избран) пак се беше зарекъл да „оправи“ страната. За 800 дни. Продължението е печално известно.

Сега новите "800 дни" са 365

За 1 година стратезите в борбата срещу престъпността са изчислили, че могат да надвият онези около 250-300 престъпни босове, които системно тормозели държавата. Ами да посмятаме малко - за да излязат сметките им, всеки ден те трябва да задържат, осъждат и вкарват в затвора по един бос на престъпна организация. Стахувам се, че отттук погледната задачата започва да изглежда малко по-сложна, а целта - трудно постижима. Но стратезите сигурно са си направили тази сметка, иначе защо главният прокурор ще декларира, че “в близките месеци ще има бързи и решителни действия”. От което разбираме още нещо - че арестите няма да завалят веднага, от което пък следва, че времето може да не стигне, дори и всеки ден да бъде залавян по един от тарторите на престъпния свят.

Но нека не бъдем максималисти - пак ще сме доволни, ако задачата бъде изпълнена за две години, или дори до края на мандата на сегашните управляващи. Залогът е толкова голям, че като нищо бихме им отпуснали толкова време, от колкото се нуждаят. Само и само да спре тормозът над обществото от страна на така наречените знакови и емблематични фигури, които ги "знаем добре, но срещу които досега не са били предприемани адекватни мерки", по думите на вътрешния министър. Ако бях един бос на престъпна организация сигурно много щях да се изплаша от думите на министъра заради категоричността и решителността, бликащи от тях. Но след това щях малко да помисля и да се сетя колко често всъщност съм чувал такива заклинания. Включително от същия премиер и от същия главен прокурор, които миналото лято си обещаха до 6 месеца да постигнат напредък в борбата срещу престъпността.

Тези 6 месеца вече изтичат, но досега не сме видели годни обвинителни актове срещу мафията. Щях да си спомня още и за други опити за смазване на престъпността като "Респект", "Комар" и т.н., от които обаче така и не произтече нещо запомнящо се.

Надеждата умира последна...

Има и други детайли, които смущават. Например това, че чак на петата година от мандата си главният прокурор изведнъж осъзнава, че окръжните прокурори "трябва да са безкомпромисни". Което веднага повдига цял куп въпроси, като: защо досега не са били такива; има ли причини те да са по-малко взискателни към определени лица и колко често им се случва? Но най-много ме смущава това, което говорят и пишат на Запад за България - че властимащите не се справят с престъпността, защото са свързани с нея.

Иска ми се да вярвам, че след 1 година 250-300 мутри вече няма да тормозят 7 милиона българи. Но не мога. Повече вярвам, че от българите пак се иска да "поверват".