Израел реагира без бавене и то отрицателно: Арафат не можел да развява маслинено клонче с едната ръка, продължавайки да държи бомба в другата. А тонът на Арафат бе изненадващо помирителен: палестинците били готови да живеят в добросъседство с Израел и не искали за себе си нищо друго освен самоопределение.

Палестинският ръководител може и да не е убедил израелското правителство, но със своята реч той разчисти пътя пред новото палестинско правителство. Арафат и Корая са единодушни по един въпрос: трябва да се излезе от затворения кръг на насилието. И двамата апелираха за завръщане към така наречената "пътна карта" - онзи доста смътно очертан проект за траен мир в региона, съставен от ООН, САЩ, ЕС и Русия.

Дотук добре. На същото държеше и Махмуд Абас, предшественикът на Корая. Фактът, че накрая той хвърли кърпата се дължеше на няколко причини, които са валидни и за новия правителствен ръководител. На първо място, Абас не успя да неутрализира радикалните палестински групировки и да ги накара да приемат нещо повече от съгласие за прекратяване на огъня. На второ място, Израел не преустанови целенасочените си акции за ликвидиране на радикалните палестинци. И накрая - членовете на близкоизточния квартет, инициирал "пътната карта" за мир, не бяха готови или в състояние да поддържат жив духа на подетия от тях мирен процес. Специално американците - под натиска на събитията в Ирак - се провалиха в ролята си на главен посредник между двете страни.

Абас не успя да въздейства върху Израел, както само със собствени усилия няма да успее и Корая. Това че Абас нямаше контрола върху радикалите в собствения си лагер се дължеше на упорството на Арафат и амбицията му да комендва поне част от силите за сигурност. В това отношение нищо не се е променило и затова може да се очаква, че проблемите поне на първо време ще се запазят.

Нещата зависят, естествено, и от радикалните елементи: нито Хамас, нито Джихад ислами приемат правото на съществуване на Израел и би било истинско чудо, ако те вземат да променят становището си. Това че на пролет се съгласиха да прекратят огъня се дължеше на чисто тактически съображения и няма никакви признаци, че ще го сторят отново.

Ако това не стане, тогава всичко си остава по старому - освен ако самият Арафат или Корая, с подкрепата на Арафат, се заеме с разоръжаването на радикалните групировки. С една такава стъпка те биха могли да си възвърнат доверието на чуждестранните посредници и да лишат правителството Шарон от предлог за продължаващото физическо ликвидиране на радикалите.