Рядко е имало по-интересно и по-напрегнато Общо събрание на ООН. До последно беше неясно дали палестинците няма да се уплашат от собствения си кураж и под натиска на САЩ и няколко европейски страни да се откажат да внасят молба за пълноправно членство. Очевидно президентът Абас си е казал: "Кога, ако не сега?" Така повече от шест десетилетия след прогонването си, две десетилетия на безплодни преговори с Израел и последните промени в арабския свят палестинците решиха, че е време да се сдобият със своя държава. Въпросът е в това, ако една държава има само икономическата основа за съществуване, дали това е достатъчно, за да прави дипломатически постъпки за международно признаване? - Едва ли.

Америка е заета със себе си, Европа пее фалшиво

Палестинците обаче бяха твърдо решени да направят тази стъпка и никой не бе в състояние да ги разубеди. Те усетиха попътния вятър на историята, който изду платната на тяхната дълго мечтана цел. Мирното решение в Близкия изток трябва да бъде съвместен резултат от преговори между Израел и палестинците. Обиколният път през Обединените нации обаче би могъл да придаде нова сила на палестинските амбиции за независимост. Прекалено дълго Израел приличаше на щраус, който си заравя дълбоко главата в пясъка, отказвайки да води преговори по същество. А дипломатическите усилия на международната общност от години са в задънена улица. Америка беше прекалено заета с войната си срещу тероризма и напоследък се занимава основно със самата себе си. Европа пък се опитва да настрои разногласния си хор и да запее на един глас по въпросите на близкоизточната политика. Досега напълно безуспешно.

Германия се опита задкулисно да направи нещо, за да  бъде избегната нова конфронтация. Все още съществуват шансове, например ако времето преди обсъждането на палестинската молба в Съвета за сигурност бъде използвано за допълнителен натиск върху Израел. Правителството на Нетаняху трябва да спре строителството на Западния бряг и да се върне на масата за преговори. В този смисъл подходяща декларация на т.нар. Близкоизточна четворка, издържана в този дух, би могла да постави ясни срокове за възобновяването на диалога.

Духът от бутилката

Веднъж тръгнали по този път, палестинците няма да се спрат. Ако се провали искането  в Съвета за сигурност, те ще отнесат въпроса към Общото събрание на ООН. Те знаят, че там могат да разчитат на подкрепата на огромното мнозинство от 193 страни-членки. Така в морален смисъл палестинците могат още отсега да се чувстват победители, включително ако Съветът за сигурност отхвърли молбата им или ако САЩ наложат вето. Веднъж излязъл, духът от бутилката вече не може да бъде върнат обратно.

Това вкарва международната общност и най-вече Запада в ситуация на цугцванг. Германия не може да бяга от историческата си отговорност пред Израел и трябва да се опита да помогне на страната да излезе от сегашната си изолация. А това може да се случи само ако еврейската държава направи известни териториални отстъпки на палестинците. Времето за това е настъпило. Това трябва да разбере най-накрая и президентът Барак Обама. Едно противопоставяне на силното еврейско лоби в САЩ може и да не е най-подходящото поведение в годината преди изборите, но пък Америка рискува да загуби окончателно доверието на останалия свят, ако точно в този момент не увеличи натиска срещу Израел. Все пак Обама е носител на Нобеловата награда за мир, нали!