Пандемията вилнее в Полша. Здравната система е в колапс.
20 април 2021
Ситуацията в Полша е драматична. Инфекциите и смъртните случаи растат невероятно бързо, болниците са препълнени, а пред тях се вият опашки от линейки с пациенти, които чакат за прием. Персоналът изнемогва.
Реклама
От седмици поляците се надяват на обрат в развитието на пандемията. Засега обаче напразно. В петък (16.4) здравното министерство във Варшава обяви, че новите случаи за едно денонощие са 17 847. Още по-смущаващ е броят на починалите - 595 в рамките на 24 часа.
В някои дни жертвите на пандемията надминават 900. Това нарежда 38-милионна Полша сред първите в света по смъртност от коронавирус. През първото тримесечие на 2021 година извънредната смъртност – т.е. тази над обичайната - е била с 24% по-висока от смъртността през последните три години.
И докато медиците от интензивните отделения в Германия предупреждават, че може да се стигне до претоварване, здравната система на Полша вече е в състояние на колапс. Екипите на спешната помощ не смогват да достигнат до всеки нуждаещ се.
Опашки от линейки
Пред спешните центрове се извиват опашки от коли с чакащи пациенти, които се надяват да намерят свободно легло. “Не издържаме повече. Това е истинска сеч. Няма как да го кажа по друг начин”, казва пред вестник “Ди Велт” санитар от спешната помощ във Вроцлав.
Думите му са в противоречие с официалните съобщения на властите. “Искам ясно да подчертая, че полското общество може да се чувства сигурно - както по отношение на нужните легла в болниците, така и на апаратите за обдишване”, заяви президентът Анджей Дуда наскоро.
Санитарят от Вроцлав обаче рисува съвсем друга картина. Когато започва своята смяна, той редовно заварва опашка от над 100 пациенти, които е нямало как да бъдат приети. “Всичко е задръстено от болни. Хората имат задух, а са принудени да чакат вкъщи по 12 часа, без да могат да получат помощ”.
В цял Вроцлав има едва 27 линейки, които не смогват да обслужат всички болни. Служителят в спешното отделение разказва, че проблемите не свършват, дори когато болният е докаран в лечебно заведение. “Полша вече не е бедна страна, можем да си купим респираторите, които са ни нужни. Но просто няма персонал”, обяснява той.
По данни на Евростат, Полша е страната в ЕС с най-малко лекари на глава от населението в ЕС - 238 на 100 000. За сравнение в Германия се падат по 431 на 100 000 души. Причината е в емиграцията на много специалисти, напуснали родината си заради ниските заплати. Мнозина от лекарите в Полша получават по около 1800 евро брутна месечна заплата. А цените на хранителните стоки и наемите във Варшава са дори по-високи от тези в Берлин.
Респиратори има, но лекари няма
"Да се каже, че персоналът е на предела на възможностите си, би било твърде малка. Системата се срина, грижата вече не може да бъде гарантирана", разказва ревматологът Бартош Фиалек, който също е работил в Ковид-отделение. Пред болницата му се образували опашки от линейки.
"Оказваме спешна помощ в линейките и след това решаваме кого можем да приемем". Фиалек споделя и друга своя тревога: все по-голяма част от пациентите са млади хора.
Здравните власти в Полша вече обявиха, че удължават локдауна в страната до 25 април. Училищата остават затворени, както и хотелите, фризьорските и козметичните салони. В болниците в страната към момента се лекуват над 33 000 пациенти с коронавирус. Повече от 3400 от тях са в интензивни отделния.
******
Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:
Коронавирус: професиите, без които не можем
Болногледачи, възпитатели, шофьори, касиери, лаборанти, лекари: те са истинските герои в кризата с коронавируса. Заплатите на много от тях обаче са нищожни. Дали трудът, без който не можем, най-после ще бъде оценен?
Снимка: Imago Images/epd/H. Lyding
Те ли са най-важните?
Подобни господа (и по-рядко дами) заемаха водещо място в системата през 2008 година - когато избухна предизвиканата от тях финансова криза. Нещо повече - банкерите дори бяха обявени за защитен вид. Защото без тях икономическата система просто не функционира. Но те ли са най-важните и днес?
Снимка: Carl Court/AFP/GettyImages
Едни са отговорни за проблемите. Други действат отговорно.
Банкерите предизвикаха кризата, от която си изпатиха много други: касиерки и медицински сестри, лаборанти и шофьори на автобуси. Именно техните професии са едни от най-важните при сегашната криза. Без тях нищо не би могло да върви - по целия свят. И тези хора нямат никаква вина за сегашната криза - за разлика от банкерите преди 12 години.
Снимка: picture-alliance/Photoshot/J. Villegas
Твърде малко пари за труд, без който не можем
Тези "малки хора" ежедневно се излагат на голям риск от зараза по време на работата си. Те не могат да останат вкъщи - трябва да се издържат и да плащат наема си. Средната брутна заплата на болногледачите в Германия е 38 554 евро годишно.
Снимка: Imago Images/epd/H. Lyding
Служебен автомобил? Екстра само за някои.
Служебен автомобил, който струва по-малко от 50 000 евро? Никой уважаващ себе си инвестиционен банкер не би хванал волана на подобно возило. Професионалният шофьор на камион или автобус живее в съвсем други измерения: в Германия той изкарва средно 29 616 евро годишно. Сам си е виновен? Защо не работи в някоя банка? Това ли биха казали банкерите?
Снимка: DW/Jelena Djukic Pejic
За "малкия човек" и "малкото пари"
В обществата, които се дефинират според покупателните способности, има "малки" и "големи" хора. Хората, чиито професии почитаме в тази фотогалерия, биват наричани разговорно "малки". "Малък човек" е и касиерката в супермаркета. Нейната годишна заплата в Германия е 26 824 евро, според официалните статистически данни.
Снимка: DW/A. Stefanato
Вечно подценяваната професия
В Германия възпитателите в детските градини получават средно 36 325 евро годишн. Сега те трябва да си останат вкъщи, тъй като детските градини са затворени. Едва когато липсват, забелязваме колко са важни те. И каква голяма роля играе професията им за икономическата система.
Снимка: picture-alliance/chromorange/A. Bernhard
Тези грижи струват много повече!
Особено застрашени в случай на зараза са по-слабите и по-възрастните хора, те имат спешна нужда от помощ и внимание. Но трудът на тези, които се грижат за тях, определено не е високо платен - в Германия те взимат средно 32 932 евро годишно бруто. Дори автомеханиците печелят повече. За сравнение с хонорарите в банковия сектор не може и дума да става.
Снимка: picture-alliance/dpa/J. Bütner
Те търсят решение на проблема
Заплахата от коронавируса ще изчезне едва когато бъде създадена ваксина. Именно за това работят мнозина служители във фармацевтичната промишленост - в Германия средната им годишна заплата е 29 000 евро. Възмутително! За сравнение: финансовата криза още не бе приключила, когато нейните причинители - инвестиционните банкери, отново започнаха да си раздават бонуси, възлизащи на милиони.
Снимка: Reuters
Срамота!
От сравнението между заплатите в банковия сектор и в медицинския бранш може направо да ти се завие свят. Дано кризата с коронавируса да доведе до преосмисляне и хората осъзнаят кои са истински важните професии. Трудът, без който не можем, трябва да бъде заплатен достойно!