Приходите в бюджета на Европейския съюз се формират главно от вноските на страните-членки, които възлизат на приблизително един процент от националния доход. Така всеки гражданин на Общността „внася” средно на година 235 евро в Брюкселската хазна. Как точно да бъдат изразходвани събраните средства, решават в крайна сметка европейските институции. Изработването и приемането на бюджета е сложна процедура, в която участват Комисията, Парламентът и Съветът на министрите. Най-напред Комисията изработва предварителен проектобюджет. Това е едно внушително печатно издание, в което на отделните институции са посветени цели томове. Така например, онази част от предварителния проектобюджет за 2009-та, която описва в детайли разходите на Комисията, представлява обемист том от 1416 страници.

Объркваща е не само процедурата, но и самата терминология

Въз основа на изработения от Комисията предварителен преоктобюджет Съветът на министрите представя свой проектобюджет. Едва договорът от Лисабон слага край на това припокриване на термините, като предвижда занапред да има само проектобюджет. Според вижданията на Комисията разходите на Европейския съюз, които покриват конкретните плащания за 2009-та, би следвало да възлизат на близо 117 милиарда евро. Съветът на министрите съкрати тези средства с два милиарда. Но това не бе в интерес на третия участник в „бюджетния покер" - Европейския парламент.

На представянето на проекта за новия европейски бюджет в Брюксел присъстваха учудващо малко парламентаристи. Но както се изрази председателят на Европарламента Ханс-Герд Пьотеринг – от значение е „не количеството, а качеството” на участниците в дискусията.

Ще наложи ли Европейският парламент своите искания за промяна в бюджета?

В действителност изказванията бяха твърде „качествени”, що се отнася до критиката на представения от Съвета проектобюджет. Според Парламента предвидените средства за външната политика, подпомагането на развиващите се страни и мерките, свързани с глобалната промяна на климата, са твърде недостатъчни.

Вероятно исканията на Парламента ще бъдат зачетени до известна степен, но далеч не в размера на максимално възможното увеличение от 7,5 милиарда. Парламентът ще повтори исканията си на сесията през октомври, защото по думите на Юта Хауг от социалистическата фракция, само така могат да бъдат реализирани приоритетите на европейската политика. А според нея бюджетът не е нищо друго, освен “политика, излята в цифри”.