Предвиждате ли промяна на американската политика на Балканите при новата администрация на Обама?

„Балканите може да се обърнат и да ухапят Запада по начин, който не можем да предвидим. Добрата новина е, че говорим само за Западните Балкани. Бившите Източни Балкани, България и Румъния, сега са твърдо интегрирани в НАТО и ЕС. В тези държави има някакво ниво на политическа стабилност, те следват пътя на свободните пазари, демокрацията и – да се надяваме – на върховенството на закона. Но в региона има и сериозни проблеми. Да вземем примера с Босна. Не съм чувал за каквато и да е инициатива, нито на администрацията на Буш, нито засега на Обама, за разрешаване на евентуална политическа криза в Босна. Ако настъпи криза, предполагам, че Западът ще се обедини в действията си. Но в момента няма никакъв план за действие в случай на нов колапс в Босна.”

А какво можем да очакваме по отношение на развитието в Косово?

„Косово, в известен смисъл, се движи към по-голяма независимост. Но няма никакви усилия за помиряване на двете страни в спора – на Косово с неговите претенции за пълно признаване на независимостта му, и на Сърбия с нейните съвършено легитимни задръжки. Основен губещ в този спор се оказва Сърбия, тъй като това й пречи да се движи по-динамично към членството в ЕС. До голяма степен това е и въпрос, който трябва да се реши в сръбската политика. До каква степен сърбите ще се примирят с този свършен факт, остава въпрос, който още дълго време ще бъде без адекватен отговор. Да се надяваме, че решението няма да се търси чрез насилие.”

В Сърбия изобщо не са доволни от факта, че Хилари Клинтън може да стане държавен секретар, което се дължи на лошите спомени от управлението на Бил Клинтън.

„Много външно-политически експерти от времето на Клинтън ще станат част от администрацията на Обама. Той има нужда от опита им. Най-скорошният държавен опит на демократите е от времето на Клинтън. Това е същият този екип, който даде стартовия сигнал за бомбардировките в Косово и Сърбия – акт, който всъщност е в корена на косовската независимост. Същевременно прецедентът с Косово е проблематичен не само в тази част на Европа – вижте какво стана с Русия и Грузия. Западът може би направи стратегическа грешка, като упражни натиск за признаване независимостта на Косово, без редица държави, начело със Сърбия да са съгласни с това. Сега Русия хвърля Косово в лицето на Запада всеки път, когато прави стъпки като тази в Грузия. Тези проблеми остават сред нерешените.”

Македония не е ли един от тях?

„В спора между Македония и Гърция ставаме свидетели на един от най-новите замразени балкански конфликти. Това, че министър-председателят Груевски отнесе въпроса до съда в Хага, гарантира, че през следващите 3 до 5 години ще имаме правен спор между двете държави. Сега и в Гърция има известно отдръпване от проблема, тъй като двустранните преговори изглеждат безсмислени, щом някой съдия в Хага ще решава въпроса. Най-доброто, което САЩ могат да направят в този конфликт, е да направят няколко крачки назад.

Много хора вярват, че на македонците е била дадена голяма – и несправедлива – поддръжка, че Вашингтон подкрепя македонската позиция срещу Гърция. Може би най-добрият начин да се накарат македонците да влязат в преговори с Гърция е да им се покаже, че САЩ няма да ги подкрепят.

Администрацията на Обама ще има да решава ред стратегически въпроси по цял свят, което ме кара да мисля, че Държавният департамент няма да се задълбочи в помощта за Македония в нейния спор с Гърция. Надявам се, че греша за гръцко-македонския въпрос, и че те ще могат да постигнат компромис, който ще е полезен, макар и болезнен.”

Каква ще е политиката в Черноморската зона?

„Черноморската зона продължава да обърква западните анализатори; смятаха я за не много важна, а се оказа точно обратното. Регионът добива все по-голямо значение, тъй като би могъл да се превърне в арена на борбата за надмощие, която се води между Русия и Европа. Пример за това е Украйна, стратегически важна страна, където про-европейските сили и руските националисти имат равно влияние. Видяхме руския отговор на развитието в Южна Осетия и Абхазия. Проблемите с пиратството може да се появят и в Черно море, като имаме предвид енергийния товар, който преминава от Русия и Грузия към Турция, България, Румъния. В зоната имаме и замразени конфликти – в Украйна, Молдова, Приднестровието.

Мисля, че Черноморската зона ще бъде важно звено в голямата гео-стратегическа рамка. Събитията в този регион ще принудят Запада да се занимае с него на по-високо ниво и с повече усилия. Здравите партньорства с България и Румъния ще са ключови за общата сигурност. Ние гледаме на тези държави като на партньори. Те са много важни в стратегическо отношение. Разположените на тяхна територия военни бази ще имат ключова роля в случай, че настъпят кризи в Кавказ или Близкия изток. Ние имаме съюзници в Европа, но с България и Румъния имаме здраво военно партньорство.”

Следователно смятате, че военните бази в България и Румъния ще продължат да съществуват?

„Тяхното бъдеще е напълно сигурно. Проблемите в тази част на света няма да отминат бързо. Те дори биха могли да се изострят. Ако това се случи, ще трябва да разчитаме още повече на съюзници като България и Румъния. Не виждам някакво бъдещо разрастване на тези бази, но в този момент имаме стабилно партньорство с общи ценности и цели в района на Черно море. Убеден съм, че ще продължим тези отношения.”