Анализ на Георги Папакочев:

На 18 март в Бундестага ще бъде определен новият германски президент. Управляващи и опозиция вече се обединиха зад кандидатурата на 72-годишния протестантски пастор и бивш ръководител на Службата за работа с архивите на Щази д-р Йоахим Гаук, който предстои да заеме високия пост.

Два месеца по-късно, на 20 май, бившият български президент и агент на комунистическата ДС с псевдоним „Гоце” Георги Първанов предстои да се завърне триумфално в редовете на наследничката на някогашната комунистическа партия. На конгреса на БСП той възнамерява да лансира идеите си как неговата стара политическа сила да спечели парламентарните избори така, че от догодина отново да управлява страната „силно и убедително”.

През 2006, при поредното си посещение в София, съвпаднало с надигащия се скандал около секретното досие на държавния глава Първанов, тогавашният председател на германското Дружество за памет и демокрация пастор Йоахим Гаук уверява българските медии, че не може да си представи Германия да има президент, който е бил сътрудник на комунистическите тайни служби и деликатно изказва мнението, че досието на българския държавен глава все пак трябва да бъде отворено. Попитан какво би станало, ако въпреки всичко подобно нещо се случи в Германия, д-р Гаук отговаря: „Не мога да си представя подобно нещо. Във всеки случай обаче ще се разгори огромен дебат и той ще бъде воден от бившите жертви на режима. Ще има протести…”

Спокойно, лошо няма!

Година по-късно, през юли 2007, Комисията по досиетата установява, че само в президентския екип на Георги Първанов агентите на ДС са били 11 човека, значителна част от които държавният глава вече е успял да изведе от страната като дипломати. В края на 2010 бившият секретен сътрудник „Гоце” заявява във Враца, че „наличието на агенти на бившата служба Държавна сигурност в посланическия корпус не създава проблеми на България” и обвинява правителството на ГЕРБ в „двоен морал”, тъй като в списъка на агентите-дипломати имало поне десет човека, изпратени в чужбина от правителството на Борисов.

След като отказва да подпише указа за връщане на посланиците от ДС в България, а КС отменя текстове в новия Закон за дипломатическата служба, трима от президентските посланици с досиета успяват да спечелят съдебни дела във ВАС срещу предсрочното им отзоваване от чужбина от страна на външното министерство.

Прашасалите български досиета

През 2006-та пастор Гаук пояснява на участниците в тематична конференция в София, че винаги е имало начин Законът за отваряне на досиетата на бившата тайна полиция Щази да бъде блокиран с юридически прийоми, но това не се е случило поради голямото желание на германските политици архивите да бъдат отворени. “Имаше възможност да ни кажат, че този закон противоречи на европейското законодателство. Конституционният съд можеше да го блокира, но така или иначе това не стана”, пояснява тогава пасторът пред българските си съмишленици и отбелязва, че този акт е бил „шанс за източногерманците да възвърнат доверието си към своите държавни институции”.

През февруари 2012 година тричленен състав на ВАС сезира КС с искане да бъде обявен за противоконституционен текст от Закона за досиетата, свързан с т. нар. ”картончета” в архивите на ДС. В същото време, поради терминологичен пропуск в закона, огласяването на имената на агентите сред т. нар. ”кредитни милионери” е отложено до гласуване на съответните поправки. Наблюдатели припомнят, че още през 1997 г. българският КС практически е блокирал отварянето на досиетата със забраната да бъдат извършвани проверки на президента, вицепрезидента и на самите конституционни съдии. След това официално става ясно, че трима от членовете на въпросния съд са били агенти на комунистическите тайни служби.

Измерения на вярата

Роденият преди 72 години в Росток, бивша ГДР, Йоахим Гаук е протестантски свещеник, чийто баща е арестуван за „антисъветска демагогия” и през 1951 година е изпратен в съветски концлагер в Сибир. Дискриминирането на семейството му от комунистическия режим оказва силно влияние върху мирогледа на младия Гаук. По-късно бъдещият политик, неуспял да запише германистика и да стане журналист поради „неблагонадеждност”, започва да проповядва в църквата в Мекленбург, където се проявява като мотивиран противник на тоталитарната власт.

През 2008, заедно с Вацлав Хавел и други европейски политици, пастор Йоахим Гаук слага подписа си под „Пражката декларация за европейската съвест и комунизма” и участва в подготовката на публикуваната през 1998 година „Черна книга за престъпленията на комунизма”.

През януари 2012 Комисията по досиетата обявява, че 11 от 15-те митрополити на БПЦ са били секретни сътрудници на комунистическата ДС. Нито един от агентурно осветените български архиереи досега не е обелил и думичка на покаяние, а Светият синод упорито отказва да се произнесе по деянията на своите греховни владици. Които продължават да се правят, че не са чували за престъпленията на комунизма, нито пък искат да знаят за някаква си „европейска съвест”...

Автор: Г. Папакочев, Редактор: Е. Лилов