Ето, значи, как изглежда краят на един мандат, в който досегашният президент искаше да върне величието на Америка: в деня, когато Тръмп сдава властта, Вашингтон прилича на крепост. В операцията са включени десетки хиляди служители на органите за сигурност, които трябва да предотвратят опасността от атентати или от нов щурм като този срещу Капитолия.

Една държава почти в извънредно положение. Това само по себе си е потресаващо, но има и още: срещу Доналд Тръмп се води втора процедура за импийчмънт заради подстрекателство към насилие. Майсторът на подривната дейност влиза в историята по един срамен и позорен начин. Той си тръгва, след като се срина до дъното на общественото одобрение.

Разрушителен разлом

Не, този президент не издигна Америка до някакви мечтани висини – той прокопа един разрушителен разлом. САЩ са вътрешно разединени както никога досега, авторитетът им направо се е срутил – при това тъкмо в един момент, в който картите в световната политика се раздават отново.

Съвършено прави се оказаха онези, които още пред изборите през 2016 пророкуваха, че като характер и интелектуален потенциал Тръмп не е подходящ за тази длъжност. В хода на пандемията тази негова неспособност стана дори въпрос на живот и смърт. Той самоуверено яхна вълната на агресивния (бял) популизъм, който тръгна да гази дори сърцето на американската демокрация, с което нанесе тежки поражения на Америка и нейните институции. И никак няма да е преувеличено, ако кажем, че неговият наследник ще трябва да се справя с Херкулесова задача.

Джо Байдън наследява няколко кризи едновременно: една икономическа, една политическа, една културно-социална, плюс катастрофалната пандемия. Към това се добавя галопиращото разминаване на оценките за реалността: едните смятат, че тези кризи са реални, другите мислят точно обратното. Пишман-превратаджиите вярваха, че спасяват Америка и нейната демокрация и че са длъжни да използват насилие в тази битка, а това ясно онагледява екстремистките нагласи и дълбоката обществена криза.

Каква ирония на съдбата!  Бремето да извлече Америка от тази многолика криза сега ляга тъкмо върху плещите на политически ветеран като Байдън. В предизборната си кампания той обяви, че това е „борба за душата на Америка“. И победата му беше убедителна. Затова е ясно каква ще е бъдещата му задача: да сплоти и помири хората.

С такава задача са се нагърбвали преди не един и двама президенти, с изключение на предшественика на Байдън, но равносметката в края на президентството им е била обикновено доста тъжна. Сега обаче ще бъде фатално не само за Америка, ако Байдън не успее да се противопостави срещу радикализацията и срещу изострянето на противоречията, ако не успее да постигне повече съгласие между хората за основополагащите ценности на политиката и обществото.

Помирителна мисия

Самият Байдън сякаш вярва, че щурмът срещу Капитолия може да му помогне в неговата помирителна мисия – просто защото зейналата пропаст хвърли в ужас много хора. Та нали дори някои от републиканците, които също се уплашиха за живота си, вече запяха друга песен.

При встъпването си в длъжност Тръмп се отдаде на мрачни фантазии за някаква „кървава баня“ в Америка. Но всъщност разрушителният импулс дойде тъкмо от него. Сега Америка има нужда от антидот срещу отровата, която той инжектира в системата ѝ. Америка има нужда от разумна политика и реторическо разоръжаване. Байдън може да се справи, но не и сам. Едва ли обаче ще успее да освободи Америка от нейните патологии.

Клаус-Дитер Франкенбергер, ФАЦ

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung 

Frankfurt am Main