Няма съмнение - следвоенна Западна Германия е научила историческия си урок. Колективният слух явно е запазил паметта за глухо отекващите приказки за родина, чест и съдба, кресливите речи на Гьобелсовата пропаганда и гръмките коментари на военните телевизионни прегледи. От всичко това хората са научили, че и падението до най-дълбокото дъно на варварството може да бъде прикрито зад възвишени слова. Точно затова предпочитат трезвия поглед пред помпозната патетика, скептицизма пред очакването на месията.

Възвишената емоция

Тъкмо германец - поетът Фридрих Шилер - успява обаче да покаже и възвишения и човеколюбив образ на патоса. При него той е средство, което помага да се надмогне страданието и да се поеме отговорност за собствените дела. Без патос не минава и по-новата германска история - тази на европейското обединение. Конрад Аденауер, например, отправя към Шарл де Гол следните думи: "Генерале, когато идвам при Вас, имам чувството, че се завръщам у дома".

Това признание е също толкова емоционално, колкото и колениченето на Вили Бранд пред мемориала, посветен на жертвите от Варшавското гето или пък призивът на Роналд Рейгън в Берлин : "Mr. Gorbachev, tear down this wall!" /Мистър Горбачов, разрушете тази стена!"/ Никому обаче не би хрумнало да поставя тези емоционални думи и жестове сред примерите на патологичния патос.

Мярата преди всичко!

И при патоса въздействието зависи явно от чувството за мярка. Наблюдатели твърдят, че едва ли има нещо, което да е навредило повече на Барак Обама от пресилената му реторика на тема: Change and Hope. Знайно е при това от всеки добър филм на Холивуд, че сцените, подплатени с драматична музика, при които зрителите вадят носните кърпички, не бива да следват през пет минути, защото губят въздействието си.

Когато патосът е приземен и умно дозиран, той може да стане източник на силни и стабилизиращи сигнали. Драматичното изявление на Ангела Меркел: "Докато съм жива няма да има еврооблигации" вече стана елемент от колективната медиална памет. То изпълнява ролята на нещо като езикова котва в едно море от паническа несигурност. Така и най-драматичните съдържания, облечени в подходяща езикова форма, могат да се превърнат в извор на сила, а съзнанието за човешката греховност и слабост може да се превърне в импулс за промени.

АГ, ДВ, ДПА, Б. Узунова/ Редактор: Б. Рачева