Коментар от Полина Паунова
Без реч на президента. Без реч на бъдещия премиер Бойко Борисов – нищо, че е депутат. Вяло, но за сметка на това с преигран патриотичен патос, който в крайна сметка остана незабелязан. Така протече първият работен ден на 44-то Народно събрание. Най-запомнящото се в него бяха отегчените физиономии на служебния кабинет и старателно изрисуваната звезда, запълнена със синьо мастило, над която работеше Бойко Борисов, демонстрирайки досадата си пред парламентарните оратори.
Речите на въпросните оратори пък не очертаха посока. Напротив – те обещаха още от същото. Реформи няма да има. Тази дума прозвуча само веднъж от устата на Цветан Цветанов, който се закани да бъде продължена съдебната реформа. Но нали преосмислянето на системата обаче беше блокирано именно от ГЕРБ, БСП, ДПС и патриотите в предходния парламент? При това положение подобно обещание звучи по-скоро като заплаха в името на главния прокурор.
Иначе - стабилността ще бъде осигурена от патриотите, работата на правителство – от Марешки, патриотичното спасяване на България – от ДПС. Опозиционната дейност, която уж трябва да държи в кондиция управляващите – от БСП. Ако всичко това не бе ясно отекнало тъкмо от парламентарната трибуна, навярно щеше да звучи като виц.
Новият парламент – като предишния, и като по-предишния
Впрочем, първият работен ден на 44-я парламент по нищо не се отличава от последния на 43-то Народно събрание. Той не е по-различен и от предизборната кампания. И обещава управление, което няма да промени начина, по който се упражнява властта в България. А точно там се корени проблемът, който от десетилетия трови публичния живот в тази страна.
Този хроничен проблем беше онагледен от първия ред на парламентарните банки. Борисов, Цветанов, Валери Симеонов, Красимир Каракачанов, Веселин Марешки, Корнелия Нинова и Кирил Добрев, а на метри от тях - Делян Пеевски. Те са лицата на управленската мощ у нас. Всички си приличат по едно: те са законно избрани за народни представители. И трябва да защитават интересите на суверена, когото с повод и без повод размахват като основание за какво ли не.
И ако това не е достатъчно, то нека да погледнем как изглежда новият парламент. От 240 души в него юристите са около 25. Т.е. хората, които професионално могат да вникнат в смисъла на един нормативен акт са не повече от 10%. А един от тях е Делян Пеевски, за когото денят на парламентарната клетва вероятно ще бъде и последният присъствен ден в законодателния орган на страната.
Председател на парламента ще бъде Димитър Главчев. Бивш счетоводител. За негова заместничка ГЕРБ излъчи Цвета Караянчева. Заместник-председател на парламента ще бъде и Веселин Марешки, който в първата си реч от трибуната съобщи, че ...няма да произнесе реч.
Стабилността като фетиш
И ако първият работен ден на Народното събрание на моменти изглеждаше комично, то заявките, направени от трибуната, би трябвало да стреснат наблюдателите на политическия ландшафт. Ако изключим опаковката, представена от Цветан Цветанов с гръмкото “България над всичко”, се чу още, че ГЕРБ ще продължи реформа, която Партията на Борисов не просто не започна, ами и унищожи. Стана ясно освен това, че страната я дебнат външни заплахи. И че тъкмо това е основание за пълен мандат. Управляващата партия ще продължи да застъпва популистки теми като референдума на Слави Трифонов. И нямало да допуснат краен национализъм. Въпреки че точно тази формация ще управлява в официална коалиция с националисти, а един лидер на “патриотична” партия, който е работил за комунистическата ДС, най-вероятно ще стане министър на отбраната.
На този фон патриотите заговориха за стабилност. Ала изказването на Валери Симеонов може да се тълкува не като заявка за предвидимо партньорство, а като обещание за изнудване. Тъй като в целия предходен мандат, даван за пример от лидера на НФСБ, националистите правеха точно това – плашеха мандатоносителя, че ще оттеглят подкрепата си за кабинета, ако не бъде изпълнено едно или друго тяхно искане.
В този смисъл – добре че беше Веселин Марешки, който макар и под сурдинка обеща подкрепа за кабинета. Като по този начин напълно очаквано зае нишата на Бареков и компания от предходния парламент. Или на Волен Сидеров от по-предишния.
От речите на представители на БСП и ДПС все пак стана ясно, че тези две партии ще подкрепят различни управленски решения на мнозинството. Макар и дясно-центристко. Макар и националистическо.
Когато управляват всички
И ако 43-я парламент бе шарен, а мнозинствата в него се образуваха задкулисно и по интереси, както признаха тогава представители на Реформаторския блок, в новото Народно събрание изглежда всички ще бъдат управляващи. БСП ще извиняват действията си с “национални каузи”, а ДПС ще помага срещу бедността и демографската криза. Разбира се, Карадайъ ще бъде проводник на “обединителния патриотизъм”.
Начело на това мнозинство от 240 народни представители ще застане министър-председателят Бойко Борисов. Предвидимостта на решенията ще бъде осигурявана от Волен Сидеров (който само до преди месеци искаше страната да напусне НАТО и ЕС), стабилността – от Валери Симеонов, а нормативните актове ще се коват от счетоводители, манекенки, спортисти. Сред най-компетентните парламентарни юристи изпъква името на Делян Пеевски, но той пък няма да идва на работа, тъй като отдавна е доказал, че може да “ръководи” парламентарните групи от разстояние.
Ето защо съдебната реформа ще бъде „продължена” в добрите традиции на ГЕРБ и ДПС. А публичната власт ще се упражнява както при модела Борисов 1 и 2, който пък е същият като модела Орешарски. Модел, в който управляват всички, а официализирането му минава през златния пръст на Сидеров.