Коментар от Полина Паунова:

Денят е 29 юли. По онова време не просто не беше ясно какво ще се случи на президентските избори, а и ГЕРБ все още си нямаше кандидат-президент. Но пък беше почти сигурно, че националистите ще номинират Красимир Каракачанов, зад когото ще застанат ВМРО, НФСБ и „Атака”. Заявката за такава коалиция имаше предимно хумористичен ефект, тъй като двете партийни телевизии - на Симеонов и на Сидеров - до съвсем скоро лееха ужасни думи по адрес на опонента на партийния си лидер. Именно поради тази причина изявлението на председателя на „Атака” остана малко встрани от новинарския поток на 29 юли.

„Това е поглед  стратегически към една голяма формация, един широк фронт патриотичен, който може да заеме основно място в парламента. Досега винаги сме се оплаквали, че партии като ДПС са балансьори. Това може да се прекрати само с обединение на енергията и надигане над дребнавостите“, каза той тогава.

Изказването му, разбира се, беше подминато, като бе отдадено на жегата и други странични фактори, но не и на политическата обстановка към онзи момент. Сега, пет месеца по-късно, когато националистическото обединение взе 15% на президентския вот, а бежанският проблем в европейски план играе в негова полза, подобно изказване не само не звучи смешно - то е тревожна аларма, предупреждение за бъдещ развой на политическите събития след предсрочните избори, предизвикани от ГЕРБ.

Първите заявки вече са факт

Веднага след оставката на Борисов заявки в тази посока даде друг националистически лидер - Валери Симеонов. Той обясни, че ако получат мандат, Патриотите ще съставят правителство. И заяви, че в преговорите за евентуален такъв кабинет ще бъдат включени както ГЕРБ, така и БСП.

И тези думи бяха пренебрегнати, най-малкото защото обществените очаквания към този момент бяха насочени към Росен Плевнелиев и се изчерпваха с искането президентството да не излъчва подобно послание, давайки мандат на националисти.

След като държавният глава обяви, че третият опит за съставяне на правителство ще бъде предоставен на Реформаторския блок, възмущението утихна, а заявките на Патриотите бързо бяха класифицирани в графата „несериозни“. Но въпреки разсеяността на останалите партии по темата, много скоро България може да се сблъска с реален проблем в тази посока.

Впрочем, и ГЕРБ, и БСП вече са се сблъсквали с него. По време на мандата „Орешарски“ социалистите и ДПС зависеха от волята на Волен Сидеров и от неговия златен палец, а вторият кабинет на Борисов съвсем официално декларира, че зависи от подкрепата на Патриотичния фронт.

В този смисъл е съвсем логично нито левицата, нито формацията на Борисов да се смущават особено от евентуално присъствие на националисти в следващата власт. Нещо повече дори - тъй като бъдещият парламент вероятно няма да има осем партии, защото засега прогнозите сочат отпадане на АБВ, БДЦ и Реформаторския блок, именно националистите може да се окажат спойката между десница и левица. Към момента заявките са точно в тази посока.

До какво ще доведе това?

На фона на тенденцията за спад в подкрепата за ДПС, ГЕРБ и БСП си запазват позицията на двете най-големи формации. Но тъй като и тяхното влияние намалява, най-вероятно ще трябва да направят мечтаното отдавна съвместно правителство. За целта ще е нужно да си набавят необходимата спойка, а националистите изглеждат като идеалното „извинение“ за общо управление.

И социалистите, и партията на Борисов вече усвоиха част от тезите на Патриотите. А този патриотарски уклон на т.нар. „системни партии” не прави нищо друго, освен да налива гласове за Каракачанов, Симеонов и Сидеров.

Впрочем, в „Атака”, НФСБ и ВМРО няма нищо несистемно. Като изключим недопустимите полунацистки изявления на лидерите им по адрес на малцинствени групи, така наречените Патриоти доста добре се вписват в наложената от ДПС тенденция за по-дребни или по-едри услуги към главния прокурор и актуалния управленец. Да не забравяме например, че конституционната реформа бе провалена от съглашението между ДПС, ГЕРБ и БСП, в което се включиха и Патриотичният фронт и „Атака”. Не бива да забравяме и десетките договорки между ДПС и настоящото мнозинство в Народното събрание, от което ПФ е част. Не бива да забравяме и факта, че повече от година Волен Сидеров осигуряваше на БСП и ДПС възможността да управляват страната.

В този смисъл някой би казал, че националистите са опитомени от прогнилата от корупция система. И не би сгрешил. Проблемът е, че опитомени или не, националистите проповядват омраза към другостта. И в един момент тази омраза може да се превърне в политическа платформа на една бъдеща широка коалиция, за която и БСП, и ГЕРБ отдавна мечтаят, но не могат да намерят претекст. Сега ще го получат от националистите - омраза, представена като патриотизъм.