Който контролира миналото, владее и бъдещето. Тази идея от романа „1984-та“ на Джордж Оруел навярно е споходила и шефовете на Държавна сигурност през 1970 г, когато е създаден първообразът на КИР /Културно-историческото разузнаване на ДС/. Както и в случая с организираното по-рано Научно-техническо разузнаване /НТР/ под шапката на ДС, замисълът е облагодетелстване на режима чрез мащабни кражби на чужда интелектуална собственост. В случая с НТР целта на ДС е да се добере до ембаргови за комунистическия лагер нови технологии с двойно предназначение. Пръкването на КИР се дължи и на амбицията на Людмила Живкова да обсеби всички извори за българската история, намиращи се в чуждестранни архиви, храмове и университети. Първият успех е постигнат през 1972 г. когато София става домакин на първия Световен конгрес по тракология. Със съдействието на ДС е създаден и Институтът по тракология при БАН.

"Патриотично" алиби

Екатерина Бончева от Комисията по досиетата отхвърля тезата за патриотичния характер но КИР. В действителност ДС е поела грижата по "придобиването" /т.е.краденето/ на документи, свързани с българската история. Официалната версия е гласяла, че така се отнема възможността на „враговете“ да крият и манипулират миналото на НРБ. "Според мен, създаването на КИР е опит да се даде индулгенция на Държавна сигурност като „патриотична“ организация. Предстояло е и честване на 1300- годишнината на българската държава, ръководено от Людмила Живкова, за което са били отделени много пари", смята Бончева. Несъмнено обогатяването на ДС с „патриотични“ функции напълно се вписва в тенденцията към разрастване на тайните служби за опазване на тоталитарната държава. Монополът върху историческото и културното наследство, създава и допълнителни възможности за щедро и безотчетно харчене на скромния валутен резерв на НРБ и злоупотреби с милиони долари.

В апогея на „културната революция“ в края на 70-те години КИР е организирало по около 170-200 операции годишно в страната и зад граница. Броят на страниците на откраднатите, подменени или преснети документи достига 100 000 годишно. Заедно с тях са били отмъквани хиляди икони, картини, археологически ценности и дори филателни колекции с чужда собственост.

По времето на Людмила Живкова, бюджетите на КИР и Комитета за култура набъбват повече от три пъти, като изразходваните суми във валута надхвърлят всички разумни граници, твърдят експертите на Комисията по досиетата. Амбициозната наследничка на Живков е изисквала да бъде редовно осведомявана за всички нови „придобивки“ на КИР. След нейната смърт дейността на “културните” разузнавачи е пренасочена към обслужване на идеологията и практиката на “Възродителния процес”.

Командировки в чужбина, стипендии от западни фондации

В отдел "Куртурно-историческо разузнаване" /КИР/ към Първо главно праавление на ДС са били приемани добри специалисти в областта на историята, на древните езици и култури. „Бонус за тези хора е била „секретната, но солидна подкрепа на ДС за кариерното им издигане“, както е дословно записано в един от документите за дейността на КИР. Това е включвало безпроблемно и финансово обезпечено излизане зад граница за участие в научни събития, за квалификация във водещи институти по целия свят и получаването на стипендии от западни държави, като например опусканите от Западна Германия Хумболтови стипендии, посочва Екатерина Бончева.

Облагите за бившите шефове на КИР и за дипломатите, учените и писателите от обкръжението на Людмила Живкова са били значително по-големи. Те успяват да източат с измами и фиктивни сделки две трети от държавния фонд за закупуване на културни ценности в чужбина. Размерът на далаверата е бил за повече от 6 милиона долара!

Не липсват и кражби на дребно чрез „операции по проникване“ в широко отворената за всички Национална библиотека във Вашингтон. За ползването на публичната читалня в столицата на САЩ е бил „маршрутиран“/по терминологията на ДС това означава дълготраен престой зад граница със семейството/ специален агент на КИР.

Разрухата след ДС

Фрапиращото безсмислие на кражбите на свързани с българската история и култура документи е всъщност истинско национално предателство. Формално дейността на КИР е била насочена срещу идеолозите на различни „балканизми“, например македонизма, а също и срещу „необективните“ изследователи на българската история и култура. Но в действителност кражбите на ДС унищожават голяма част от и без друго оскъдната документация за българската история. Бандитските набези на ДС буквално заличават голяма и много ценна част от съхраняваните в задгранични хранилища, манастири и частни колекции извори за българската история и култура. Откраднатите документи, икони, картини и други артефакти са били съхранявани в зала 13 на 13 етаж на централата на ДС в София, която е била използвана за служебни и партийни събрания.

Нахвърляна в дървени шкафове без заключалки, плячката на КИР бързо се е разпадала заради абсурдните условия на съхраняване. Като мярка за подобряването им началниците на ДС предлагат помещението да бъде редовно проветрявано, а към съществуващата чешма в залата „да се зачисли маркуч“. Фактът, че са били крадени, е правел невъзможно официалното използване на документите от българисти, историци и културолози. Каквото и да е цитиране или позоваване на скритите “придобивки” на ДС би представлявало директна улика към поръчителите и извършителите на кражбите и подмените. Така дейността на КИР фактически е блокирала изследванията по множество теми, свързани с историческата съдба и културата по българските земи.

Пикът в безумната „оперативна“ активност на КИР настъпва с кражбата на Паисиевата история на 18 декември 1985 г. от българския Зографски манастир в Атон. Деянието е извършено по изключително срамен и непочтен начин - книгата е била изнесена под дрехите на един оперативен работник на ДС.

В крайна сметка двете „елитни“ разузнавания на ДС /научно-техническото и културно-историческото/ постигат едно: имиджът на България и репутацията на нейните институции са сринати за десетилетия след края на НРБ.