Коментар от Полина Паунова:

Без паника, с Делян Пеевски всичко е наред. С медиите му - също. Всичко е наред и с онези издания, които уж не са негови. А управлението си остава стабилно.

Такива са изводите след новината, представена в информационния поток със силно преувеличеното заглавие, че депутатът от ДПС се оттегля от издателския бизнес. Нищо подобно. Неуспелият шеф на ДАНС, бивш следовател и сполучил млад човек, който официализира огромния си бизнес кажи-речи за една нощ и от притежател на стар автомобил се превърна в мултимилионер, никога няма да напусне медийното поле. Защото стори ли го, няма с какво да защитава имерията си.

Сряда, работният ден върви към приключване. В традиционната форма “обръщение към обществеността”, разпратено до отделни издания, депутатът от ДПС обяви, че оставя медиите си в ръцете на журналистите, защото било крайно време медийното съдържание да бъде управлявано именно от тях. За тази цел той основава фондация, с която няма да има нищо общо. Освен че ще я финансира. Разбира се, по стар обичай Пеевски отново се оказа жертва на зли олигарси, които го атакуват. Така се случило и със сделката с американската “Ню имидж”, която трябваше да откупи част от медийния му бизнес, но КЗК бавела одобрението на сделката. Затова народният представител не само се отказвал от договорките с американската компания, но и прекратявал издателската си дейност, като оставял медиите си в ръцете на “изявени журналисти”.

Какво не възнамерява Пеевски

Никой не знае какво точно има предвид Пеевски, нито пък какво се крие зад действията му. Със сигурност обаче можем да кажем какво не възнамерява: той изобщо даже няма да се оттегли от българския медиен пазар. Както не се оттегли и от публичния живот, с каквито мелодраматични анонси, включително и от премиера Борисов, бе подгряно неговото несъстояло се “емигриране” в Катар преди години.

Сагата с оттеглянията на Пеевски започна през 2013 година със знаковото му оттегляне от ДАНС, премина през анонсирана сделка за продажба на медиите му през 2014 година, а впоследствие депутатът от ДПС се отказа да декларира 20-годишна кола като единствена собственост и освети участието си в редица бизнеси, като буквално за една нощ се превърна в милионер. Малко по-късно, обиден на държавата, щеше да се оттегля от политическия и обществен живот (въпросното заминаване за Катар), но така и не изпълни намеренията си, огласени от премиера Борисов в телевизионно интервю.

През цялото това време на „оттегляния" Пеевски оперираше през медийния си инструментариум, който с неподписани “книги” стреляше по публичните му опоненти. От тона на вестниците и обръщенията на Пеевски от техните страници стана категорично ясно, че той не само няма да се оттегли, но има и бъдещи творчески планове, реализирани очевидно не без подкрепата на управляващите от ГЕРБ и „Обединените патриоти", за които депутатът от ДПС се превърна в нещо като литературен персонаж от фантастиката - “Онзи, чието име не назоваваме”.

На фона на всичко това може да се предположи, че поредното “отстъпване” на Пеевски е просто маневра, с която под маската на оттеглянето да завзема нови територии.

Признанието

На този етап можем само да гадаем каква е целта на този негов ход. Но тя няма как да се различава особено от досегашните му апетити: да управлява политически и бизнес процеси посредством “страхуване” (по неговия речник) на опонентите му чрез медиите, които вече няма да са негови, а ще бъдат издавани от доказани журналисти. С други думи: Пеевски прави опит да отстъпи от пряката връзка със съдържанието на медиите му, като запазва само отговорността за финансирането.

Впрочем, с пояснението, че е крайно време съдържанието да се определя от журналистите, Пеевски без да иска признава, че свързаните с него издания до този момент са подбирали съдържанието си не с журналистически похвати. Ето защо е важно да се замислим какви политически интереси е обслужвал Пеевски с медиите си, чиито страници очевидно не са запълнени с текстове, отговарящи на журналистическите критерии. На този въпрос има лесен отговор, но честността изисква той да бъде даден от хората, представяни в тези медии като положителни герои. Вероятно обаче Борисов и неговите министри няма да бъдат словоохотливи по темата, тъй като изчерпват всички подобни коментари със заключението, че „в България има свобода на словото”.

И още нещо: ако се опрем на опита до момента, Пеевски прави видими промени в ръководствата на вестниците, когато предстои смяна на курса. В миналото остана времето, когато ръководените от майка му Ирена Кръстева издания бяха с отявлен “анти ГЕРБ” курс. При поемането на властта от Борисов, Кръстева мигом бе “скрита”. Тоест, анонсът, че съдържанието на медийната група ще се определя от “журналистическо настоятелство”, може да се приеме и като знак в тази посока.

При всички случаи обаче основания за “тревога” няма. Депутатът от ДПС ще продължи да финансира медийната си машина, управляващите ще продължат със заклинанията, че в България има свобода на словото, а международните организации ще продължат да класират страната на последно място в Европа по този показател. В резултат от всичко това на Запад България ще изглежда като територия, за която лесно може да се предположи, че е много вероятно журналист да бъде убит заради работата си. Но иначе с Пеевски всичко си е наред.