Един от законите на представителната демокрация гласи: докато гласуваш за едно, неизбежно гласуваш и за друго. И то обикновено без да си даваш сметка за това. Зад всеки политически вот се крият и други скрити вотове. Особено пък когато се гласува за депутати в Европейския парламент (ЕП), чиято роля масовият човек почти не познава. А и сякаш не вижда смисъл да я опознае по-добре (освен размера на заплатата).

За вота, Цветанов и Иванчева

Когато българският избирател гласува за евродепутати от ГЕРБ, разбира се, подкрепя и оставането на партията на власт в страната. В присъщата си спортна стилистика Бойко Борисов гледа на политиката като на състезание, а на властта - като на трофей от победите в него, нещо като временна купа. И гледа да си върне купата, ако я загуби. Неведнъж го е правил. Твърде вероятно е да го направи и сега. Ако партията му не спечели евроизборите, той би могъл да предизвика предсрочни парламентарни избори. Но при едно условие: ако в режим на голяма изненада евровотът не извади реална алтернатива на ГЕРБ и не накара Борисов, Цветанов и сие да пазят властта си до последно. БСП не е такава алтернатива - тя е удобният му спаринг партньор.

Гласуването за ГЕРБ е равносилно и на подкрепа за Цветан Цветанов, който след "Апартаментгейт" получи "червен картон", но остана на партийния терен. За него успехът на ГЕРБ в евроизборите (макар че самият той не е в листата) би бил нещо като оправдателна присъда, произнесена лично от народа. Точно това е и една от странностите на родната демокрация: политическият вот отменя другите системи на легитимация и делегитимация в обществото, а не обратното - той да е резултат от тяхното действие.

Всъщност, по същия ред с "оправдателна присъда" иска да се сдобие и бившата кметица на "Младост"  Десислава Иванчева - като се кандидатира за независим евродепутат. Шансовете ѝ биха били равни на нула, ако не беше превърната в политически герой - както с начина ѝ на арестуване, така и с битовите условия в затвора, а и особено с 20-годишната присъда, каквато не получават дори убийци.

Пеевски - евродепутат?

Тук някъде се нарежда и Делян Пеевски - втори в листата на ДПС. Опитите му за медийна, политическа и институционална легитимация вътре в страната водят до незавидни резултати. А някои от тях - като назначението му за шеф на ДАНС, предизвикаха мощни протести. Ето, че сега той търси легитимация отвън, от ЕС. В негова полза е правилото на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), към чието партийно семейство принадлежи ДПС, да не коментира състава на кандидатските листи.

И за Александър Йорданов от СДС, излязъл сякаш направо от музея на прехода, тези евроизбори представляват двоен тест. Той е на шесто място в общата листа на ГЕРБ и СДС. Успехът на тази коалиция на изборите би могъл да се тълкува по следния начин: в страната има достатъчно разочаровани от актуалната политика гласоподаватели, готови да гласуват за спомените си. (Отделен въпрос е доколко точно Александър Йорданов предизвиква най-светлите седесарски спомени.)

Какво се случва в БСП?

При гласуването за БСП избирателят също прави няколко избора, скрити зад същинския вот. Още при съставянето на листата на тази партия на повърхността изплува въпросът за проевропейската и антиевропейската (прокремълска) ориентация на партията. Фактът, че Сергей Станишев бе включен чак на пето място в листата, въпреки че е председател на ПЕС, хем даде право и на двете ориентации, хем показа предпочитания към втората. Те се потвърждават и от превръщането на президентски човек в кандидат за евродепутат на БСП (Иво Христов), поставен на четвърто място в листата. Същевременно президентът Румен Радев се позиционира в прокремълската ниша - както с актуалните си позиции (за санкциите срещу Русия, анексията на Крим и пр.), така и с политическата си генеалогия (подозренията са за "хибридна намеса" при избора му). Подозренията за прокремълска ориентация се потвърждават и от включването (макар и на неизбираеми места) в листата на трима отдавна огласени сътрудници на ДС. Кому е нужно това, освен като заявка за лоялност по линията ДС-КГБ-Путин?

Какво ни казва листата на ДБ?

Какво ни казват първите места в листата на коалиция Демократична България (ДБ)? Радан Кънев от ДСБ и Стефан Тафров от "Да, България". Те нямат политически и персонални противоречия - напротив, демонстрират взаимните си симпатии. Различни са обаче символичните капитали, с които разполагат. Радан Кънев превърна в своя биография трудната съдба на историческото дясно през последното десетилетие, когато изглеждаше, че всяко решение е грешно. Тази безизходица го извади от партийната орбита и присъствието му в листата може да се приеме за своеобразно завръщане, за израз на оптимизъм, че идват по-добри времена.

Стефан Тафров създаде своето име и компетентност главно като дипломат. Усърдната предизборна кампания, която води, показа, че той вероятно е най-подготвеният кандидат по дневния ред на ЕС. И това не е само медиен образ, а е потвърдено и от убедителния му резултат в предварителните вътрешнопартийни избори, каквито бяха проведени единствено в "Да, България".

Изборът между Кънев и Тафров, а той донякъде е и между митологичния и експертния аспект на политиката, ще е в плана на преференциите. Може да се окаже и излишен, ако ДБ вкара двама евродепутати. Засега това изглежда малко вероятно. Но ако въобще отнякъде може да дойде изненада на тези евроизбори, то е именно от ДБ.

Не харесват ЕС, но искат да са в ЕП

Патриотите, както обикновено, искат да печелят евроизбори с евроскептицизъм, поднесен под различни форми, с различна степен на истеричност и в перспективата на различни зависимости. При тях паралелният избор не сe съдържа в листите им, а между тях, доколкото не успяха да се споразумеят. Днес старият патриотичен лозунг "България на три морета" е сведен до "България на три партии".