Коментар от Петър Чолаков:

Делян Пеевски се появи неочаквано на работа в парламента, където обяви решението си да се откаже от евродепутатското място. „Аз съм избран за народен представител, тук съм”, каза той. И добави: „Ходя си в районите и работя за хората”. След като и лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ отказа да отиде в Брюксел, евродепутати от ДПС ще бъдат Илхан Кючюк, Искра Михайлова и Атидже Алиева-Вели.

"Не съм го виждал да работи"

Делян Пеевски не е стъпвал в българския парламент от април 2017. „Не съм имал честта да работя с г-н Пеевски и не съм го виждал да работи”, посочи не без ирония Радан Кънев, водачът на евролистата на „Демократична България" (ДБ).

Отсъствията на г-н Пеевски от парламента са свързани и с въпроса къде живее той. Темата отдавна е обект на предположения, догадки и хипотези - около медийния магнат витае мистика, във връзка с което от сдружение „Боец” попитаха ЦИК къде живее г-н Пеевски и изразиха съмнение, че той не отговаря на изискването за уседналост, на което трябва да отговарят кандидатите за евродепутати. Отговорът на ЦИК, който за мнозина остана неудовлетворителен, бе, че Пеевски не е нарушил въпросното изискване.

С оглед на публично известния факт, че магнатът прекарва малко време в България (сайтът „Биволъ” публикува полетна информация и други данни, които показват, че Пеевски е летял десетки пъти до Дубай, а от 2018 не се е връщал в България), „Боец”, а и не само те, интерпретираха отговора на ЦИК като опит за „извинителна бележка”, която да оправдае отсъствията на депутата. През май „бойците” дори попитаха Светия Синод, Главното мюфтийството и министър-председателя Бойко Борисов дали Пеевски е жив…

Защо няма да ходи в Брюксел?

Но да оставим мрачните шеги настрана: преди дни всички видяха, че г-н Пеевски е в добра форма. След като бяха разпространени негови „актуални снимки”, съществуването му бе документирано и от журналистически камери в деня на изборите, когато той отиде да гласува, придружен от охрана. Известно е, че в абсурдистката пиеса на Бекет знаменитият Годо така и не пристига, но появата на Пеевски на сцената не прави българския политически театър по-малко абсурден.

През 2014 година Пеевски също се отказа от мандата си в ЕП. Тогава се твърдеше, че това е станало под натиск от страна на АЛДЕ. Либералите не искали върху репутацията на партийната фамилия, в която ДПС членува, да лепне тежко петно. Днес, пет години по-късно, първоначалните индикации бяха, че Пеевски е изявил желание да замине като евродепутат за Брюксел. Много е възможно обаче от АЛДЕ отново да са наложили „вето” върху включването му в техните редици. Вето, с което ръководството на ДПС е трябвало да се съобрази.

Самият Пеевски, съвсем очаквано, отхвърли тезата за пречки, поставени пред него от АЛДЕ. „Тези обструкции са само в главата на олигарха Иво Прокопиев и на неговите служители Христо Иванов и Радан Кънев - лични негови слуги”, заяви депутатът от ДПС.

Десетина въпроса

Накратко: Пеевски се намери. И няма да става евродепутат. Но редица други въпроси остават без отговор. Например: каква точно е ролята на г-н Пеевски в ДПС? Страхува ли се лидерът Карадайъ от него? И още: ако приемем, че първият човек в партията е почетният председател Ахмед Доган, Пеевски ли е „вторият човек”? И ако г-н Карадайъ е пълновластен лидер, чиято дума се чува в Движението, защо г-н Пеевски, за когото има съмнения, че е нежелан в АЛДЕ, отново бе в евролистата на ДПС?

И още въпроси: от какво се страхува самият Пеевски? Защо се движи с все по-голяма охрана? Защо от Движението нападнаха именно ДБ в навечерието на изборите, след като „патриотичните” формации определят ДПС като свой основен „враг”? С какво ДБ „притеснява" ДПС повече от „Патриотите”? И защо персонално бе атакуван Иван Костов?

Къде се загубиха тези 83 хиляди гласа?

Избирателите на ДПС се отличават със своята изключителна дисциплинираност. Но резултатът на ДПС на тези евроизбори е по-нисък, отколкото през 2014. На евровота преди пет години ДПС получи 4 мандата и малко над 17% от гласовете (близо 387 хиляди гласа). А на изборите тази година, по данни на ЦИК към този момент, Движението получава три мандата и 16,3% подкрепа (около 304 хиляди гласа).

Къде се загубиха тези 83 хиляди гласа? Проектът ДОСТ, основният „конкурент” на ДПС, катастрофира. Какво тогава? По-слабият резултат на ДПС се дължи вероятно до голяма степен на промените в Изборния кодекс, които въведоха изискване за уседналост за европейските и местните избори. Прозрачната цел на измененията бе да бъдат „ударени” гласуващите за ДПС в Турция. Да, партията ДПС, която явно функционира на пирамидален, непрозрачен принцип, може да бъде критикувана. Но българската държава не бива да се отнася дискриминативно към български граждани - където и да живеят те, какъвто и да е етносът им.

Друга причина за неубедителния резултат е може би скъсването на връзките с избиратели на партията в страната и в Западна Европа, за което, според журналиста Илхан Андай, са виновни функционери на ДПС. Много е възможно г-н Доган да потърси сметка на онези, които са „хакнали портала за информация вътре в ДПС” (по думите на Андай) и мислят повече за личното си благо, отколкото за общия успех.

Мисия невъзможна

Какво наложи Карадайъ и Пеевски да бъдат на челни места в евролистата на ДПС? Тезата, че Движението разчита на тяхната харизма, за да привлече повече избиратели, трудно издържа на елементарната логика. Карадайъ определи листата като „най-младата, добра и печеливша”. Според мен обаче присъствието на Пеевски в нея отблъсна избиратели.

Възможно е г-н Пеевски сега да започне да ходи редовно на работа - с пиар цел, естествено. Но дали примерното поведение на „лошото момче” ще накара избирателите да повярват, че той и партията му са преживели катарзис? Съмнявам се. В ДПС е необходима дълбока промяна. Което обаче е трудна мисия. Може би дори невъзможна.