Десетки хиляди домакинства в Германия разчитат на жени от Източна Европа, за да осигурят необходимите грижи на своите възрастни или болни роднини в домашни условия. Жените живеят в домовете на нуждаещите се и така могат във всеки един момент да окажат необходимата помощ. Повечето от тях са от Полша, но има и доста българки, румънки, хърватки и украинки, както и жени от други източноевропейски държави.

Броят на чужденците, които работят като гледачи на възрастни или болни хора в Германия, не е известен. Проблемът е в това, че трудовите отношения често не са напълно законни. "Предпазливите преценки са за между 100 000 и 150 000 болногледачи от Източна Европа, но не е изключено броят им да достига и до половин милион", предполага социоложката Агнешка Сатола.

Те са на разположение 24 часа в денонощието

Агнешка Сатола е разговаряла с над 50 полски болногледачки, които сами са организирали трудовото си ежедневие в Германия. "Те работят на ротационен принцип, съгласно който няколко жени се грижат за един и същи човек и се сменят на всеки няколко седмици", обяснява Сатола и допълва, че цялата организация е създадена в рамките на семейни, приятелски или колегиални връзки.

Според установения в Германия регламент, минималното месечно възнаграждение за гледачите на възрастни или болни хора е 1550 евро, в по-тежките случаи - до 1918 евро. Повечето източноевропейки обаче получават между 900 и 1500 евро месечно. В сравнение със сумите, които би трябвало да се заплатят за 24-часовото обслужване от някоя германска фирма, това не е никак много. Фирмите изискват между 4800 и 10 000 евро, само че повечето семейства не могат да си го позволят.

Чужденките са много търсени

Междувременно съществуват десетки частни посреднически агенции, които съвсем законно предлагат съдействието на гледачки от чужбина за германските домакинства. В повечето случаи тези агенции работят съвместно с полски партньори и взимат комисионна от между 1400 и 2000 евро - в зависимост от квалификацията и езиковите познания на гледачката.

Офертите на тези агенции обаче също са в един вид "сива зона" в правен план. "Често се оказва, че жените не разполагат с всички необходими документи", казва Надя Клуге, консултантка от Германския синдикален съюз. "Другият проблем е, че тези жени живеят в домовете на нуждаещите се и де факто са на разположение по 24 часа", допълва Клуге. А това е нарушение на законовия регламент, според който максималното работно време за бранша е общо 300 часа месечно. И социоложката Агнешка Сатола потвърждава, че натоварването на жените е прекомерно, още повече, че те често са на възраст между 50 и 60 години.

"Много от източноевропейките, дошли да гледат болни или възрастни хора в Германия, не могат да си намерят никаква работа в родината, други пък не успяват да свържат двата края с ниските си пенсии", казва Сатола. "Повечето полякини се насочват към Германия, за да могат да припечелят и за издръжката на семействата си", разказва социоложката. "Общото между всички тези жени е, че те в продължение на седмици или месеци са сами с човека, за когото се грижат и с когото почти не могат да общуват - от една страна заради недостатъчните езикови познания, от друга - тъй като пациентите може да са дементни или много тежко болни", казва тя.