От форумите на интернет-изданията се вижда, че мнозинството от по-образованите родители /или поне от онези, които имат финансовия ресурс за достъп до световната мрежа/ се изказват против задължителното обучение. Обяснимо е: тъкмо те вероятно имат относително добри възможности да осигурят на децата си познания и умения, съставляващи "абсолютния минимум" за бъдещото им развитие. Поради това смятат, че децата им няма какво да научат в рамките на задължителното обучение.

Поредният експеримент?

Разбира се, че ще има и деца, за които посещаването на предучилищната подготовка ще е до голяма степен излишна. И все пак се осмелявам да предположа, че те няма да са прекалено много. В крайна сметка обаче всичко зависи от качеството на предучилищното образование, от педагогическа зрялост и познавателно-емоционален капацитет на програмите. За съжаление обаче не личи прекомерна готовност за въвеждане на амбициозния план.

Дори финансовите средства, част от които ще дойдат по линията на европейски програми, да са налице, има редица други фактори, които могат да изтикат намерението към провал: остаряла материална база, която не осигурява на децата достъп до интерактивни програми и други новости в сферата на обучението, недостиг на добре квалифицирани преподаватели и възпитатели. Не е популяризирана и дискутирана в обществото и концепцията на образователните и възпитателни цели в предучилищното възпитание. А без подобна реклама и разяснения всеки български родител инстинктивно ще откаже да участва в нови образователни експерименти.

В едно обаче тези родители не са прави: мярката се въвежда не само заради целта да се приобщят децата от малцинствените среди към образованието. В днешна България има значителен брой семейства, без да са от малцинствата, в които образователният ценз на родителите не им позволява да стимулират създаването на познания и умения у най-малките. България е впрочем и сред страните, в които неграмотността е сериозно разпространена, независимо от широко разпространеното противно мнение.

В Германия в момента прилагат видоизменен вариант на задължителното предучилищно обучение, който аз лично смятам за успешен. Всички четиригодишни деца са задължени да участват в малък изпитен тест с характер на игра, чията цел е да се установи нивото на речевото развитие, способността за комуникация и социална компетентност на децата.

Германският модел

Децата полагат теста пред начални учители, които са специално квалифицирани за целта. С помощта на точкова система се оценява как децата разбират непознат езиков контекст, могат ли правилно да реагират на подадени команди, в състояние ли са да разпознаят измислени думи, да разкажат прост сюжет по картинка и др.

Онези, които се затруднят да постигнат минималния брой точки за успех, са задължени да посещават допълнителни образователни програми. Отказът да се участва в тях води до санкции, включително временно отнемане на детските плащания.

Германия има сериозен образователен проблем с децата от мигрантски и малцинствени среди, които много по-често от останалите прекъсват училище и остават без всякакви шансове да придобият професия. В същото време недостигът на места в детските градини е произвел този компромисен вариант, който може би не е за пренебрегване, още повече че готовността за "задължителното предучилищно обучение" в България засега е предимно на думи.