Талантът му не е вроден. Той е шестото от общо седем деца на адвоката Ян Рубенс и съпругата му Мария Пейпелинкс от Антверпен. Заради религиозните преследвания по онова време, семейството му е трябвало да бяга. Така младият Рубенс се ражда на 28 юни 1577 г. далеч от Антверпен - в Зиген (днешна Германия). Едва след смъртта на бащата семейството се връща в Антверпен, където младият Петер Паул Рубенс известно време е паж на местна графиня.

Пътят към успеха

Но Рубенс е искал да постигне повече - и най-много от всичко е искал да рисува. Той започва да изучава занаята при такива корифеи за времето си като Тобиас Верхахт, Адам ван Ноорт и Ото ван Веен. Петер Паул е на 21 години, когато го приемат в Гилдията на Св. Лука - задругата на художниците в Антверпен. Две години по-късно той заминава за Италия, където става придворен художник на херцога на Мантуа.

Там той започва да се интересува от архитектура и изучава произведенията на античността, което слага траен отпечатък върху цялото му по-нататъшно творчество. Тъй като майка му се разболява тежко, през 1608 година Рубенс се връща в Антверпен. Междувременно славата му на надарен художник е стигнала и до родния му град и местната градска управа прави всичко възможно да го задържи: засипват го с примамливи предложения за работа, обещават му да го освободят от данъци и му предлагат да стане придворен художник на ерцхерцозите Алберт Австрийски и Изабела Испанска, които управляват нидерландските владения на Хабсбургите. Рубенс приема - решава да остане и става богат.

За това свидетелства и къщата на фламандския художник, която днес е превърната в музей. В този палат, проектиран от самия Рубенс по модела на италиански дворец (Palazzo), се е помещавало и ателието на художника. В него той е осигурявал работа на 100 души едновременно. Работа е имало за всички, защото самият Рубенс не е смогвал да изпълнява всички поръчки, които е получавал. Често той само е нахвърлял проекта, а самото изпълнение на картините е предоставял на сътрудниците си. Сред тях личат имената на такива известни художници като Антонис ван Дайк, Франс Снайдерс или Ян Брьогел Стария.

Рубенсовата "запазена марка"

Ярките блестящи цветове, точните пропорции, фигурите в движение и - не на последно място - пищните женски тела с класическата "рубенсова форма" се превръщат в негова запазена марка.  Все по-често той започва да рисува за аристокрацията, включително за френската кралица Мария Медичи и нейния син Луи 13-ти или пък за английския крал Карл Първи.

Рубенс се чувства добре не само в ателието си, а и на политическата сцена. Така той става съветник и парламентьор на кралските дворове в Мадрид, Париж, Хага и Лондон и дори е смятан за един от най-добрите дипломати за времето си. Така например сключването на примирие между Испания и Англия е негова лична заслуга. Нито един друг художник не е имал толкова силно и толкова пряко влияние върху политиката, колкото Рубенс.

Все повече неговите търговски и политически интереси започват да се преплитат: личните му контакти в областта на изкуството често му помагат на дипломатическото поприще и обратното. Но след 1630 година той отново се посвещава основно на изкуството.    

На 30 май 1640 г. Рубенс умира в родния си Антверпен, измъчван през последните години от живота си от подагра. Той е погребан в местната катедрала Св. Якоб. След неговата смърт вдовицата му Хелена Фурмент възлага на Йохан Бокхорст, който е бил един от най-близките сътрудници на Рубенс, да дорисува недовършените му произведения.

С драматичните си и едроформатни картини Петер Паул Рубенс оставя толкова силен отпечатък върху европейското бароково изкуство, колкото никой друг художник преди или след него.