В сравнение със 70-те години на миналия век, днешен Китай е съвсем различно място. От крайно бедна страна в Третия свят, той израсна до втората най-голяма икономика на земното кълбо. Ако богатството преди се смяташе за нещо неприлично, днес заможните китайци обичат да показват на обществото с какво разполагат. Многобройните небостъргачи направо дърпат към небето големите градове, а там, където преди се движеха само велосипеди, вече са се ширнали магистрали с по шест ленти за движение, които тъй и не успяват да поемат огромния поток от автомобили. Колкото и абсурдно да звучи, тъкмо Комунистическата партия изведе страната на пътя към капитализма.

Има обаче един централен елемент на китайската политика, който си остава непроменен и до днес, независимо от всички реформи: макар че до голяма степен функционира на базата на пазарните закони, втората в света икономика все още приема петгодишни планове за развитие. Те обаче основно се различават от петилетните планове по времето на Мао. Днес в тях се фиксират рамковите условия за развитието на икономиката, а не конкретните указания кое предприятие колко продукция да произведе и на каква цена, казва Дорис Фишер, професорка по китайска икономика към университета във Вюрцбург.

Критична фаза

Приетият тези дни нов петгодишен план е първият, откакто страната се управлява от президента Си Цзинпин и премиера Ли Къцян, които поеха властта през 2013 година. Планът идва в момент, когато китайската икономика проявява известна слабост. През третото тримесечие тя се развива с най-бавните темпове за последните шест години. БВП се е увеличил само с 6.9%, съобщава статистическата служба в Пекин. Политбюро на ЦК на КП обяви, че Китай сега навлизал във „фаза на нормален икономически прираст, в която ще се изправи не само пред стратегически възможности за развитие, но и пред сложни и големи предизвикателства”.

Качество вместо количество

Основен елемент на сегашния петгодишен план е новият модел за икономически растеж. Президентът Си обяви, че занапред главни приоритети ще бъдат качеството и ефективността. Занапред икономиката трябвало да се ориентира все по целенасочено към потреблението, а не да черпи ръста си единствено от инвестициите и експорта. Ще се реформират държавните концерни, макар и да не се очаква някаква мащабна приватизация. Планът предвижда в бъдеще по-бавен, но пък по-траен икономически прираст – правителството говори за началото на „нова нормалност”.

"Китайската икономика досега растеше постоянно, а това означава, че в бъдеще цифрите на растежа неизбежно ще намаляват”, казва Фишер. Тя предполага, че прирастът постепенно ще спадне до ниво от 6.5% годишно.

Борба срещу бедността

В социалната политика Китай си поставя само една амбициозна цел: до 2020 г. да премахне бедността. За целта са предвидени образователни програми, финансови стимули за фирмите, подобряване на здравеопазването и изграждане на нова инфраструктура.

През последните десетилетия Китай спаси от крайна бедност близо 600 милиона души, но независимо от икономическия бум, в страната все още има близо 70 милиона души, които вегетират на ръба на бедността. Те преживяват годишно с 2 300 юана, или около 320 евро. Голямата част от бедните хора в Китай са в провинциалните и най-отдалечени западни области на страната.

Охлаждането на конюнктурата буди страхове, че пропастта между бедни и богати ще се разшири още повече, а откриването на нови работни места ще се забави. Явно битката срещу бедността ще става все по-трудна. Това личи и от цифрите, цитирани от агенция Синхуа: през 2011 от бедността са били спасени 43.3 милиона души, а през 2014 – едва 12.3 милиона.