Каква беше тая история в Мексиканския залив? Съобщението за петролния разлив беше сместено на една трета страничка някъде из вътрешностите на американския всекидневник "USA Today" от вторник. Колкото и цинично да звучи, събитията в Мексиканския залив явно не са достатъчно драматични, за да приковат вниманието на американските медии. И сега ежедневно във водите му изтичат по близо един милион литра петрол, което по всяка вероятност ще продължи още седмици, а може би и месеци, а мерките за спиране на катастрофата си остават твърде недостатъчни.

Арогантният виновник

Познати са историите за рибари, загрижени за своя поминък, за подводни роботи, които изследват мястото на катастрофата, или за ентусиасти, които нямат търпение да се включат в спасителните работи. Краткотрайният интерес на американското общество към петролното замърсяване на практика е вече заситен. Темата ще изплува отново в центъра на вниманието вероятно едва тогава, когато черната петролна шлака полепне по плажовете и животните.

Фактът, че и сега петролът нанася огромни екологични щети в открито море, явно просто не е достигнал до съзнанието на американците. При това поводи за яд има: да вземем например арогантното самодоволно поведение на петролния концерн Бритиш Петролиъм /БП/, който преди сондажа уверяваше, че подобни произшествия са изключително невероятни, а ако все пак се случат, готовността за бързи спасителни мерки била факт. С всеки изминал ден обаче става ясно, че изобщо не е имало каквито и да било планове за действие в условия на катастрофи, нито пък методи за решаване на проблема, които да са вече изпробвани, и които да са възможни в краткосрочен план.

Петролното петно - нова Катрина?

В САЩ в момента просто няма сериозна политическа дискусия за последиците от петролното замърсяване. Дебатът по темата прекалено много заостря вниманието към въпроса дали станалото не е нещо като нова "Катрина" за сегашния президент Обама. Предшественикът му Буш навремето събра много неодобрение по време на урагана Катрина, който опустоши части от САЩ през 2005 година.

Сега и самият президент Обама не е обаче без вина, защото неговите действия отчасти са подчинени повече на опасението да не навреди на имиджа си, отколкото на онова, което е нужно да се върши. Повече под принудата на обстоятелствата, отколкото по своя воля Обама обяви, че петролният концерн БП ще трябва да плати всички щети, които е нанесъл. Обама ще трябва да спази обещанието си - и то независимо от това дали петролното замърсяване е основна медийна тема в Америка или не.

Автор: С. Мюлер, Б. Узунова / Редактор: Б. Емануилов