Последна официални претенции изяви Дания. През декември миналата година датският външен министър Мартин Лидегор внесе съответното писмо в ООН. "Ние желаем да утвърдим Дания на международната сцена. Това е огромен район, който ще стане достъпен за света, когато ледът се стопи през следващите години. Бихме искали да окажем влияние върху правилата за транспорт в Северния ледовит океан. И върху това как можем да защитим околната среда и климата. Естествено, ще предявим претенции и към ресурсите, ако се окаже, че има такива."

Борбата за подземните богатства

Петте арктически страни - Русия, САЩ, Канада, Норвегия и Дания, приеха през 2008 на конференция в гренландския град Илулисат съвместна декларация за правата на собственост, съгласно която всяка страна може да използва зоната до 200 морски мили край бреговете си. Дания от години се опитва да осигури научни доказателства, че автономната датска провинция Гренландия геоложки е свързана с т.нар хребет Ломоносов - земната маса непосредствено под Северния полюс. Учените обаче досега не са успели да проникнат под вечния лед.

Но ледът едва ли ще си остане вечен. Покрай измененията в климата т.нар. Северозападен пасаж остава проходим за известно време през лятото. Но дори и през зимата ледовете, сковаващи Северния полюс, постепенно изтъняват. По американски данни, през тази година тяхната площ е възлизала само на 14,5 милиона квардатни километра, т.е. един милион квадратни километра по-малко в сравнение със средните показатели от последните 30 години.

Интересът нараства

Интересът към достъпа до този регион нараства. През 2007 край Атлантическия си бряг Русия символично заби в морето своя флаг, изработен от неръждаем титан - за да подчертае претенциите, които предявява.

В тази връзка руският външен министър Сергей Лавров направи сравнение с американския флаг на луната: "Освен американското знаме там, можем да изброим множество други примери - да речем знамената на Джомолунгма. Засега не не е научно доказано, че климатът се променя, но ако това стане, много други държави, освен Русия, биха могли да спечелят от топенето на арктическия лед. Включително Съединените щати, Канада и Дания".

Съединените щати също се опитват да се възползват от находищата на нефт и газ в Арктика. Активисти на "Грийнпийс" наскоро окупираха нефтена платформа на "Шел", пътуваща от Хаваите към Северния ледовит океан. Акцията е в знак на протест срещу планираните сондажи в Арктика, каза ръководителката на кампанията на "Грийнпийс" Айседора Вронски: "Шестима от нашите хора са на платформата, тъй като след по-малко от 100 дни "Шел" би могъл да започне сондажи в арктическите води. Това в никакъв случай не бива да се допуска, тъй като може да доведе до огромна катастрофа".

По оценки на американските геолози, между 25 и 30 процента от световните залежи на изкопаеми горива се намират в района на Северния полярен кръг.