Писателката и президентът
11 декември 2009
При връчването на Нобеловата литературна награда в Стокхолм церемонията винаги включва и кратки речи. Обичайно е в края на словото лаудаторът да се обърне към лауреата с думи на родния му език. Словото за германската писателка от румънски произход Херта Мюлер произнесе проф. Андерс Олсон от Шведската академия - на немски език.
на Нобеловата наградаСнимка: AP
Писането като съпротива
"Вие бяхте смела и безкомпромисно се противопоставихте на провинциалния гнет и на политическия терор. За художественото съдържание на тази съпротива заслужавате тази награда. Вашето творчество е борба, която продължава и трябва да продължава. Макар да казахте, че от мълчанието и премълчаването сте усвоили писането, вие ни дадохте думи, които непосредствено и дълбоко ни разтърсват.
Изразявам ви най-сърдечни поздравления от името на Шведската академия и ви призовавам да приемете сега от ръцете на негово Величество Нобеловата награда за литература", бяха думите на проф. Олсон. Херта Мюлер взе медала и диплома - личеше й, че в този миг тя беше развълнувана. Тържеството продължи с банкет, на който присъства и германският външен министър Гидо Вестервеле.
В Осло Нобеловата награда за мир беше връчена на американския президент Барак Обама. В словото си той не говори за утопии за мир, а представи себе си по-скоро като представител на реалната политика, която вижда света такъв, какъвто е. А този свят не винаги е приемлив:
Войната като израз на човешкия неуспех
"Войната понякога е необходима. Но войната е израз на човешкия неуспех. Конкретно това означава, че в постигането на целите си трябва да се ориентираме към Джон Фицджералд Кенеди. За постигането на мира той не се осланяше на революционни промени в природата на човека. Вместо това залагаше на еволюционни промени на институциите."
Обама оправда и войната в Афганистан, като посочи преди всичко задълженията, които постът му налага. Задължения, които не винаги могат да се обединят с посланията за мир на един Ганди или един Мартин Лутър Кинг. Обама беше аплодиран за словото си, в което се наблягаше на реалната политика и политиката на властта.