Коментар на Иван Бедров:

Следваща спирка: Хаос. Не, това не е прогноза за развитието на събитията в България. Това е неприкритата цел на тези, които не искат промяна. Последователната атака срещу единствената стабилна институция в страната, медийните залпове срещу всеки по-свободен глас, отклоняването на вниманието към излишни теми, както и интригантстването по повод дори на най-малките опити за формиране на политическа алтернатива, разкриват плановете на олигархията: колкото по-зле, толкова по-добре; колкото по-объркано, толкова по-безопасно за нея самата. Разбира се, че подобен план спасява статуквото само краткосрочно. Той обаче е достатъчен, за да вкара страната в период на политическо безплодие, който да отнеме част от демонстрираната всекидневно енергия и воля за промяна.

Туморът

„Избори - да! За президент“ - това е заглавието на редакционен коментар във в. „Дума“, издание на Българската социалистическа партия. Поводът е известен: президентът Росен Плевнелиев каза, че мафията е туморът на българската демокрация и че в ситуации като днешната „единственият демократичен изход са изборите“. Броени минути по-късно БСП, ДПС, „Атака“ и медиите на Пеевски започнаха координирана стрелба срещу президента. Бил нарушил Конституцията, започват процедура по импийчмънт. И разбира се - искал да вземе властта заедно с олигарсите. Олигарсите викат: Дръжте олигарсите! Буквално. Споменатият вече вестник публикува и коментара „Хайде да си мерим олигарсите“. Цинично...

Атаката срещу президента няма да постигне обявената цел - да се стигне до импийчмънт. За повдигане на обвинение пред Конституционния съд трябва да гласуват две трети от депутатите, а БСП, ДПС и „Атака“ нямат толкова. Макар и да си е оставил вратичка да разглежда отделно всеки конкретен случай, съдът все пак вече се е произнасял по подобен казус: през декември 1995 г. конституционните съдии решиха, че „Държавният глава не е деполитизиран държавен орган. Той може да издава актове със съществени политически последици, да прави изявления и обръщения с важно политическо значение“.

Въпреки това истинската цел на атаката срещу президента вече е постигната - да се оцапа целия пейзаж, да не остане и капчица доверие към нито един политик и дори събудените хора да повярват отново, че „всички са маскари“. На площада няколко хиляди граждани аплодираха президента. В пъти повече българи обаче са потребители на медиите на Пеевски, според които всичко е сценарий и свободната воля няма значение.

Много, много грозно

Пропагандната машина на олигархията се обедини около конспиративните теории - Джордж Сорос плащал на протестиращите и на дръзналите да предложат решение; олигарси (не от нашите, разбира се) изпращали насила свои служители на площада; западни посолства вербували журналисти. В същото време медиите на Пеевски открито призоваха за уволнението на конкретни колеги от националните телевизии, защото се появили на протестите. А превзетият от тях сайт на Съюза на българските журналисти разпространяваше доносите им.

Никога досега пропагандата на статуквото не е била толкова грозна. Всички са продажни, набиват в главите на хората въпросните медии, а в останалото време хвалят действията на правителството „Орешарски”, което ритуално раздава стотинки на най-бедните. БСП, ДПС и „Атака“ вече не говорят от името на избирателите си, а от името на Групировката. Лидерът на ГЕРБ пък обяви, че опитите за създаване на политическо представителство на протестиращите били под режисурата на Цветан Василев и Иван Костов. Който е бил на площада, знае, че това твърдение е абсурдно. Който не е бил обаче, не знае.

И за да е още по-объркано всичко, на сцената отново се появи „спасението“ мажоритарни избори. В парламента се организират публични обсъждания, някои медии го превръщат в основна тема, а организирани групички в рамките на протеста се опитват да наложат промяната в избирателната система като универсален мехлем за всякакви болежки.

В тази какофония всяко смислено усилие много лесно се размива. Всяка светлинка в тунела бързо се зацапва. Всеки разумен глас е поставен под съмнение - този ли, бе, нали знам сестра му... В това време „правилните” хора превземат на абордаж енергетиката, здравната каса, медиите. Тази тактика дава на олигархията още време. Време, в което да краде. Сигурно е, че и хаосът няма да спаси тези хора дългосрочно. Но пък кой е казал, че да крадеш е дългосрочна цел.

Автор: И. Бедров; Редактор: Д. Попова-Витцел