Видими са паралелите между Арабската пролет и протестите в Беларус. В Тунис и Египет т.нар. "поколение Фейсбук" беше в основата на революциите. И в Беларус интернет-революционери организират протестите. Дали в Минск предстои революция? Повечето експерти смятат подобни твърдения за прибързани.

Ако обаче икономическата и финансова криза в Беларус се изостри още повече, нищо не е изключено. "Екстремните ситуации почти винаги водят до смяна на държавното ръководство", смята Александър Рар от германското дружество за външна политика. Той казва, че ЕС не е подготвен за подобен сценарий. "ЕС ще бъде сварен неподготвен, както в случая със Северна Африка или с оранжевата революция в Украйна".

Къде са партньорите за диалог?

Според Александър Рар полето за действие на ЕС е ограничено. Причина за това е, че ЕС се опира единствено на сегашната опозиция в Беларус. Рар е убеден, че сегашната беларуска опозиция не е в състояние да извърши смяна на властта. Лаурас Биелинис от университета във Вилнюс е на противоположното мнение. Той вярва, че тесните контакти с опозицията са важен коз в ръцете на ЕС, защото след евентуална промяна в Беларус това ще бъдат хората, които ще поемат политическото кормило в Минск.

Погледът върху събитията в Северна Африка показва, че революция може да настъпи и в страни, в стабилността на чийто режим дори експертите не са се съмнявали. Промените в арабския свят изправиха и международната общност пред нови предизвикателства. Как трябва да се държим с новите властимащи? Какво да се прави с бежанците? Как да бъдат спасени страните от икономически колапс? При това тук не става въпрос за краткосрочни помощи, а за осуетяването на разпадането на държавните структури.

"Ако Минск се развива демократично, тогава ще помогнем" - това е понастоящем мотото на ЕС. Александър Рар твърди, че с това си поведение Брюксел сам си орязва възможностите за влияние върху ситуацията в Беларус. Все още никой няма план "Б" за Беларус - нито ЕС, нито Русия, нито дори беларуската опозиция.

Русия или ЕС?

През Беларус преминават важни транспортни коридори, също и коридорите за доставки на газ между Русия и Европа. При една революция тези коридори може да бъдат и разрушени. Европа няма интерес от нестабилността на Беларус, нито от обединение на Минск с Москва, смята Александър Рар. По тази причина ЕС има нужда от план "Б". Този план не бива да залага на изолирането на беларуското ръководство, а на критичния диалог.

Европа би трябвало да даде перспектива на Беларус и да протегне спасителна ръка, ако в замяна на това беларуската икономика се отвори за Запада. При положение, че Беларус тръгне по този път, страната принудително ще трябва да се промени и в политическо отношение. Именно от това се опасява ръководството в Минск. Ситуацията обаче постепенно започва да става безизходна. И колкото по-дълго продължава кризата, толкова по-малко опции остават за беларуското ръководство. То ще трябва да избира между сближаване с Русия и сближаване с ЕС. Друга алтернатива няма.