"Мое малко зайченце!", шепти нежно медицинската сестра Светлана на едно бебенце. Облепеното със светли плочки помещение в Киев е пълно с детски колички и детски креватчета. Прозорци няма. Седем бебета, някои от които са само на няколко седмици, гукат и проплакват в помещението. Точното му място остава в тайна заради съображения за сигурност.

Бебетата са износени от украински сурогатни майки, повечето от тях са родени след нападението на Русия в Украйна. Родителите им живеят в Китай, Германия или Италия - но войната им препречва пътя до бебетата. Момченце, наречено Валерий, чака от месеци да бъде прибрано от своите китайски родители - но първо настъпи пандемията, а след това започна войната.

Поради това се налага медицинската сестра Светлана и гледачката Ирина да се грижат за децата. И двете съобщават само първите си имена. От седмици са при децата постоянно, работят на смени с други медицински сестри и гледачки. "Опитваме се да им дадем топлината, която иначе биха получили от майка си и от баща си", казва Светлана. Тя и Ирина са решили да не бягат - въпреки експлозиите и ракетните нападения. "Моите колежки са по-млади и самите те имат малки деца", казва Светлана, която е около 50-годишна. "Ако аз не се погрижа за бебетата, то кой?"

Сурогатството е успешен бизнес в Украйна

Понякога в това помещение чакат да бъдат взети над 20 бебета, а агенцията, осигуряваща сурогатни майки, разполага и с още едно мазе, в което може да настани децата на сигурно място. След изтеглянето на руската армия от Киев все повече родители вече могат да дойдат и да вземат децата си.

Същата сутрин в една киевска клиника се правят изследвания на сурогатни майки - за втори път от руската инвазия насам. Клиниката е на фирмата BioTexCom, която е най-голямата в бранша. Срещу нейния основател Алберт Точиловски в Украйна се водят разследвания по обвинения за търговия с хора и укриване на данъци. Но въпреки това бизнесът върви добре от години.

Тази сутрин за изследвания с ултразвук идват десетина жени, сред които е и Анастасия. Тя не желае да съобщи фамилното си име, но разказва, че отглежда двете си деца сама и работи като фризьорка. С парите за сурогатното майчинство, които ще получи от едно българско семейство, смята да започне строителството на жилище. Когато заговаря за първите дни след нападението на Русия, започва да плаче. "Майка ми все настояваше, че трябва да избягаме. Но аз се боях да не навредя на детето." И обяснява, че се е чувствала по-сигурна у дома си.

Някои сурогатни майки са избягали в Полша

Бременността по време на война, особено пък като сурогатна майка, е огромно натоварване, казва жена, която се представя като Ирина. Тя носи детето на една израелска двойка и изпада в паника, когато няколко дни след инвазията така и не може да се свърже с никого от фирмата. "Помислих си: какво ще правя сега? Самата аз имам две деца. Какво ще правя с трето?" Освен това им било казано, че нямат право да задържат децата, тъй като това би било наказуемо. И двете жени се питат: какво ли ще е положението, когато след няколко месеца настъпи моментът на раждането?

Сега, след като паниката от първите седмици е отминала, отново всичко е под контрол, казва медицинският директор на фирмата Игор Печеноха - включително проблемът с десетте сурогатни майки, които са избягали в Полша. Те така или иначе не биха могли да останат там, тъй като в Полша сурогатното майчинство е забранено. "Имам уверението им, че в 28-та седмица ще се върнат в Украйна", казва той. От този момент нататък, ако детето бъде родено, то ще е жизнеспособно.

Бебетата се предават директно на перона

След коронавируса, това е втората криза за сурогатните майки в Украйна: в пиковете моменти на пандемията е трябвало към 100 бебета временно да бъдат отглеждани в една хотелска стая. "Тогава имаше правила за спазване на карантина и за влизане в страната, сега най-вече страхът е този, който възпира родителите да дойдат тук", обяснява Печеноха. "Прекланям се пред всички, които въпреки обстрела и въздушните тревоги дойдоха. Някои бебета ги предадохме на родителите им директно на перона."

Украинските власти са опростили бюрократичните процедури, за да облекчат взимането на децата. Клиниката сега проучва дали ще може да продължи да работи в Украйна или ще трябва да изнесе поне част от дейността си в някоя друга страна.

На Светлана и на Ирина им е ясно, че ще продължат да отглеждат кърмачетата в мазето - тези, които са там, както и тези, които предстои да бъдат родени. Независимо какъв ще е развоят на войната.