На няколко стотин километра от бразилския бряг на Атлантическия Океан работи тежкотоварен кран. С четири стоманени въжета той придържа стоманена конструкция от тръби, които постепенно потъват в морските дълбини до 3000 метра под повърхността. На морското дъно има специален подводен робот, който фиксира тръбите и стоманената клетка над сондажа. Онова, което прилича на научно-фантастичен филм, всъщност е визията на една малка група фирми за специално оборудване и изследователска дейност.

Висока класа

Проектът им е посветен на така наречените "интегрирани системи за подводно производство на петрол и газ". Това е визията за подводна петролодобивна фабрика, на която не работят хора, а роботи, командвани по оптически кабел от сушата.

"Предимството на подобни платформи е, че се избягва работата на морската повърхност", казва Михаел Видике, морски биолог от геологическия център в Хановер и експерт по добива на суровини. "Защото на морската повърхност действат гигантски сили - от бури и вълнение." Само през 2005 година в Мексиканския Залив са били разрушени няколко дузини петролни платформи вследствие на урагани. Има и други региони, които не са подходящи за инсталирането на традиционните платформи - например там, където има постоянно ледено покритие.

Съвършенството е реалност

Новият тип платформи работят със специални помпи за добив. Пробен образец на такава помпа се намира в едно фабрично хале край Хановер. Това е пет метров стоманен цилиндър, който има много специално предназначение: той трябва да извлича смесицата от природен газ, петрол, морска вода и втвърдени метанови кристали и то безаварийно по 24 часа на ден.

Германските експерти, които са създали прототипа ги наричат мултифазни помпи. Разработката им е продължила близо десет години. Надеждата е, че с тяхна помощ ще може да се автоматизира изцяло процеса на добив на суровини от трудно достъпни места - например в континенталния шелф, където все още има значителни количества запаси.